Разкази

Пясъчната принцеса

преди 4 години 7 months

Тази сутрин пясъчната принцеса се събуди тъжна. Не поздрави слънцето, когато то погали с лъчи косите й. Обърна гръб на морето и то учудено прибра вълни, за да не намокри роклята й. Скара се на гларусите, които крещяха, тъпчейки пясъчните фигури, и нарочно изпрати вятъра да й търси панделка, за да не й задава въпроси...

Мъжът, който ходеше под дъжда

преди 4 години 7 months

Навън продължаваше да вали. Небето се беше зачело в някаква приказка и не се сещаше да прибере облаците, които сутринта беше простряло, и да покаже колко са красиви дрехите на слънцето, особено когато то се усмихва. Дъждът се зарадва, че никой не го контролира и може да прави каквото си поиска...

Пътят

преди 4 години 7 months

Пътят се изгуби. Чувстваше се ужасно. Не можеше да повярва, че това се е случило точно на него. Той, който винаги беше толкова уверен, солиден, утъпкан, който винаги служеше като пример за сигурност и стабилност, сега се луташе и не можеше да намери правилната посока...

Феята

преди 4 години 7 months

Добрата фея тръгна по улицата. Вече се беше стъмнило и тя можеше спокойно да се разходи из града. Не че хората я забелязваха. Даже и през деня те не смееха да погледнат по-далеч от проблемите си, не знаейки, че понякога трябва да пропуснат някой ангажимент и да се огледат около себе си. Само така можеха да открият вълшебството, което да се окаже точно за тях.

Морски вълнения

преди 4 години 7 months

Морето го чакаше. Беше свикнало той да идва привечер, точно преди слънцето да облече нощницата си и да полегне зад хоризонта. Мъжът се появяваше малко преди то да се скрие. Изпращаше го с поглед, пожелавайки му красиви сънища и започваше да си говори с морето...

Две тулумбички и малка боза

преди 4 години 7 months

През лятото кафенето се разширява. Опъва бели сенници над тротоара, подрежда кокетни бели масички и тапицирани бели табуретки. Стопанинът не се скъпи, всеки ден в малките вази има свежи цветя. Кафето е хубаво и силно, дори минувачите усещат аромата му. Улицата е само за пешеходци, а от другата ѝ страна е големият площад.

Давай, Кольо!

преди 4 години 7 months

Странно нещо е животът. Поднася ни какви ли не изненади и превратности. Подлага ни на изпитания и безцеремонно си променя посоката, без да пита дали сме съгласни! Някои казват, че това било небесно наказание за неизповяданите грехове и нечисти помисли. Но научни доказателства няма.

Проба за алкохол

преди 4 години 7 months

Есенна привечер в „Трите чироза“. Заета е само „Пенсионерската маса“.
– Егати влагата! Въртят ме ставите, за толкоз години край морето съм като изгнил! Лете по се ядва, ама сега е болно време! – мърмори бай Михал. – То и лятото вече не е като хората! Какви лета бяха! Леле-мале, какви лета!...

Crash

преди 4 години 8 months

При загуба на съпруг – особено при автомобилна катастрофа – женското либидо се обостря. Става неспокойно, сънено, или някак безразлично, заради тълпите от погребални мандарини, заради дългите будувания и бленувания за покой на душата, заради силните успокоителни, които спираха променливите настроения...

Буби

преди 4 години 8 months

Хубаво си живеехме тогава с Буби: безметежни, фриволни и много млади. Буби беше morena и когато пишех, за да не ми пречи, излизаше с Мари. Мари беше жена на един mаrinhero, слагаше си роби стилизирани с китайски дракони и имаше голям бюст, на който вечер по откритите барове на плажа се възхищаваха...

Страници