Имбабура
Из сборника с разкази “В морето обичам да се къпя гола” (“En el mar me gusta bañarme desnuda”).
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Сещате ли се?
Ако не миришеш на “Pino silvestre”, ако нямаш платненки “шанхайки” и ако не носиш дънки “Super rifle”, тогиз не си никакъв гъзар. Така беше навремето. На струмишкото стъргало имаше засадени два реда липи и маслини…
Сезони на живота
Слънцето целуваше с парещите си лъчи всичко, до което се докосне. Капчиците пот с всяко движение се пускаха от тялото, за да се вкопчат в чуждото. Толкова много плът...
Слава и звезди
Стилиян Крумов – журналист, 39 години. Ангел Илиянов – фотограф, 23 години. Седят в кола. Потят се нетърпимо. Заради топлото време, бяха усилили климатика, но той нямаше да ги спаси от жегата. В лявата ръка на…
Баба Мира
Баба Мира се събуди на леглото, достатъчно голямо да побира двама. Едно време и побираше двама. Но онова едно време, сега бе станало само прашасали снимки. Баба Мира беше твърде слаба, за да се изправи веднага...
Златна сватба
В началото на март мъглите над Балкана се разкъсаха и слънцето напече безцветните покриви на къщите и кооперациите. Излинялата река затече сякаш по-бързо край укрепения със зидария бряг, край старите къщи с покриви…
Лисичета
Стоян Велев седеше пред телевизора онемял. Не че не бе свикнал да мълчи, тук, в затънтеното планинско село, през есента и зимата нямаше никой. То и през лятото селото пустееше, идваха си едва десетина души, но все пак...
Любовта, която ме осъжда
Разказ от Дарио Пас. Превод от испански: Владимир Стоичков, Еквадор.
Змията
Не си спомням вече колко време пътувам. Пълзях по стръмни скали, толкова горещи, че кожата ми цвърчеше, като парче бекон, хвърлено в тигана с олио. Пълзях из пустини, чийто пясък ме драскаше, и ме караше да мечтая за…
Ловец на души
Събираше души откакто се помни. Ловът беше в кръвта му. Сенките му бяха дом. Писъците му бяха убежище. Луната огряваше пътя му. Походката му беше самоуверена. Следваше зова на душите. Ето първата. Притаи се в сенките до…
Дървото на живота
Духът на дървото преплиташе и разделяше нишките неуморно. Имаше едни мънички, зелени още. Тях ги докосваше внимателно. Бяха нови. Имаха да учат много. Галеше ги леко с крайчеца на клоните си. Нежно залепваше…
Среща с нереалността
Научнофантастичен разказ