Връзка с шпионски сателити

Събота, почивен ден, нито очаквам гости, нито съм планувал да ходя някъде. Разпищолил съм се, легнал съм на дивана и гледам някакво предаване, когато на вратата се звъни. Странно, наистина не очаквам никого. Може би е пощаджията. Обличам нещо набързо, отварям вратата – и опс, изненада! Десетина момчета в черни костюми, с черни очила и безупречни вратовръзки, всеки от тях с по една обемиста черна чанта, а на улицата пред къщата паркирани няколко черни луксозни джипа.

„Добър ден, Вие ли сте господин Димитров?“

Кимам безгласно, щото съм си глътнал езика от учудване. А момчето ми подава един лист с някакъв текст, подпис и печат и продължава със същия учтив тон:

„Получихме информация, че сте установили връзка с шпионски сателити и се налага да проверим дома Ви, искате ли да кажете нещо по въпроса?“

Отново успях само да кимна, този път в знак на отрицание. Момчето продължи:

„В такъв случай започваме проверката, ето Ви заповедта за обиск!“

Сега вече бях толкова шокиран, че се наложи момчетата да ме побутнат лекичко настрани, за да могат да влязат. Едва сега забелязах, че зад тях на заден план чакаха и няколко маскирани и тежко въоръжени здравеняка и сега вече съвсем загубих ума и дума...

Костюмираните момчета извадиха някакви странни уреди от чантите и започнаха да ги насочват към мебелите, стените, таваните и пода и да ги сканират.

Аз пък продължавах да стоя вкочанен като заек пред питон. След около два часа безплодно претърсване момчетата едно след друго прибраха уредите си и озадачено, вдигайки рамене, признаха на началника си, че нищо не са намерили. А той, леко изнервен, че не са намерили нищо, ме поглежда остро и казва с леко заплашителен глас:

„Господине, знаем със сигурност, че вчера сте установили връзка с наши и чужди шпионски сателити. Във Ваш интерес е да си признаете какво сте правили вчера! Ако ни сътрудничите, това ще се отрази благоприятно на Вашата присъда!“

Започва да ме обзема паника. Събирам всичките си силици, поемам дълбоко дъх и неуверено успявам да промълвя:

„Ами нищо особено, сутринта бях на работа в завода, после минах да ми сложат ваксина срещу Ковид и след това се прибрах в къщи... Опитах се да гледам телевизор, но имаше някакви смущения и картината беше ужасна, после забелязах, че телевизорът е бил изключен от контакта и ми стана много чудно, как е имало картина, без да е включен... Странна работа!“

Лицето на момчето в черния костюм изведнъж се изопна озадачено, после леко просветна. Взе един от уредите на своите подчинени и го насочи към. Веднага прозвуча силен сигнал и една лампичка започна да свети в червено. За моя изненада видях, как стойките на момчетата и маскираните се отпуснаха и те започнаха бавно да се насочват към колите.

„Хм, ваксина срещу Ковид, значи... това най-новата РНК-ваксина ли е?“

Кимнах утвърдително, а момчето ме потупа по рамото и каза:

„С това трябваше да започнете, господине, това обяснява всичко... Хубав ден Ви пожелаваме и извинете за безпокойството! И спокойно, с тази ваксина ще имате сигнал и на лаптопа, и на телевизора, и на мобилния телефон в половината свят!“