С тази екипировка нямаше много голям избор на мястото, където можеше да си опита късмета – мостът на Бургас и по точно на кея, където разстоянието до водата беше по-малко. Просто нямаше достатъчно дълга корда, но какво да се прави...
Манчо Дюлгеров е български емигрант, който живее сам и продава по селските улици вестници, списания и лотарийни билети. По обяд, щом се умори да върти педалите на своя стар и дълъг велосипед, присяда на первазите на прозорците на Земеделския кооператив...
– Над мястото сме след пет минути! Бъдете готови! – полковникът изкрещя, но едва го чухме от неистовите вибрации на хеликоптера. А както се тресеше тази дяволска машина, смущаваща спокойствието на уж завоюваните от птиците селения...
Ще ѝ дам още пет минути. И си тръгвам. Кой знае, може да ѝ трябва още време за грима, или пък да е в задръстване. Едва ли ще ми е вързала тенекия отново – този път обеща да дойде, без извинения! Най-сетне да оправим нещата, като цивилизовани хора – или поне доколкото обстоятелствата позволяват...
Под лампата на нощния клуб две лястовички описваха хаотични кръгове, като трескаво махаха с крила и гонеха поредния заблуден молец. Молецът, описващ свои си хаотични кръгове около орбита на лампата, осъзнавайки, че е преследван от отворени човки, но все пак неспособен да се отдалечи твърде много от примамливата светлина...
Тишина. Същинска нирвана. Дори автомобилите на улицата бяха притихнали. Аулата тръпнеше в очакване на последните му думи. Знанието беше зад ъгъла, ала професорът отлагаше неговото представяне на публиката...
Вонеше на скука от белите плочки на високите стени. Хубавичка дограма с цвят на кафе се открояваше на третия етаж сред останалите прогнили прозорци, от които през работно време надничаха служителите на транспортна фирма и студио за красота, за да споделят опит за негодниците сред клиентелата.
Падението на човеците се състои в това, да загубим самоличността си вследствие на неразумно управление на собствения си елемент огън. Падение е, нашите инстинкти не само да ни предупреждават за беда, а постоянно да бият тревога. Страховете ни да ни превземат. Да презираме културата и традициите един на друг поради неясни причини...
Намирах се на около петстотин километра западно от Адис Абеба. Пътувах към Иван и Цонка в град Бако. Управлявах малък джип Сузуки Самурай и понеже нямаше път, се движех по компас. Носех им захар, брашно, олио, мляко на прах, консерви и други хранителни продукти, които липсваха в тази далечна област, наречена още зоната на глада...
Над Александровска болница прелита ято гълъби. Насочва се към сградата на Стоматологичен факултет, извива покрай Военна болница, прелита над Центъра по хигиена, Пулмологията, Кожна клиника и Майчин дом и се появява в небето откъм хирургиите. Гълъбите кацват върху покрива на най-старата сграда на Александровска болница...
