Химера за любов

Липсваше ми.

Когато през нощта ставах да изпия чаша вода и преглъщах егото си.

Защо изобщо мисля за любов... В пет сутринта имам и други терзания. При положение, че в този свят се случват толкова много жестокости, глад, убийства и насилие. Любовта ми се струва лукс и само редица са тези, които умеят да я запазят и да напомня на роман, красив като приказка. Не на сънен разказ.

Нескопосан, приличащ на
недодялано стихотворение,
писано дума под дума,
за да запълня липсите от теб.
От себе си.

И да се чудя какво да добавя там, където съм оставила празни редове.
Липсва ми нещо.

И няма значение дали чашата
или този разказ
са наполовина пълни
или наполовина празни.

Важното е, че нещо не ни достигна.

---------------
Из сборника с разкази “Аз, Гарванът”, 2021.
---------------