Морето
Изпитвах раздиращото, агонизиращото желание да скоча. Да си блъсна и прекърша врата в камъните, да потъна до дъното, където пясъкът да ме прегърне. Завинаги. Взирах се с премрежени заради вятъра очи към водата. На…
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Изпитвах раздиращото, агонизиращото желание да скоча. Да си блъсна и прекърша врата в камъните, да потъна до дъното, където пясъкът да ме прегърне. Завинаги. Взирах се с премрежени заради вятъра очи към водата. На…
Пляс! Кафето се разля руйно върху панталоните ми, по тях се разпростря кафяво лепкаво петно. Като дете, когато смесвах боичките си за рисуване, се получаваше подобен цвят...
Между четири решетки, разкриващи бруталността на външния свят, но и недопускащи ги до него. Тясно, мрачно, мръсно, смърди на него, на всички тях. На жалки същества. Отнякъде, много далеч, но за жалост недостатъчно, че…
Дами и господа, живеем в ера, в която човекът е по-близо до Твореца, откогато и да е било! Заради гения на роботиката, човешкото сърце бие по-бързо и по-дълго, мозъкът работи по-ефикасно, а тялото почти не остарява...
Бет Рамадан и трите й дъщери, облечени празнично, стояха във всекидневната на малката къща със стръмен покрив, построена в полята на Родбъро, село в графство Глостършър в Западна Англия, и чакаха. Бет на стол до…
Дъждът бавно ромолеше по стъклата на прозорците. В малката болнична стая миришеше на смърт. Върху старото разнебитено легло с пожълтели лепкави чаршафи бе положено безпомощното отмаляло тяло на Елена. Лицето й вехнеше…
Фантазия в бялоВсяка сутрин той я виждаше – слабичка, дребничка, отдалеч тя по-скоро изглеждаше като малко момиче, тръгнало да разхожда кученцето си. То също беше мъничко, с къдрава бяла козина. Пухкавите му краченца…
Поразкапаната каравана беше затънала и с двете си колела в пясъка още от миналото лято. И се беше килнала леко към морето. Пролетта стопляше вече дните и Спас и Мила решиха да си изкарат масичката със столчетата.
Диоген се събуди. “Какво пак искат тези хлапета”, помисли той. Чорлавата му глава се показа от делвата в която спеше (и живееше). Пред него стояха богато облечени мъж и жена. Диоген се надигна в опит да излезе от…
Животът му сякаш спря на пауза, когато коленичи на пресния гроб на сина си. Преви се над черната пръст и зарови пръсти. Там отдолу бе неговото бъдеще, а отстрани бе погребано и неговото минало. От снимката на…
Мъжът отвори урната и започна да изсипва праха – първо по малко, после повече. Урната олекваше. Ръцете му трепереха. Наблюдавах го и макар че той виждаше праха, не виждаше мен, прашинката...
Черна котка То приближаваше... Все по-близо... Виждаше очите му под спуснатата над челото качулка – две цепки в черното пространство. Присвити, празни и злобни. Лицето му – бледо и безизразно в сравнение с очите. Тези…