Има мигове, които ти се иска да прескочиш. Подредени един до друг, преминават във вечност. Планина от мигове, като стена. Зад която искаш да се скриеш, да потънеш там, да останеш завинаги. Но не! Няма как! Защото вече си отвъд... стената от мигове. Мигове-картини. За любов.
През лятото на 1994 ми дойде на гости един мой приятел, не прототипът, а самият Митю Мустака от пиесите ми “Доларама” и “Далечни светлини”, които все чакат някой балък режисьор да ги постави...
В лабораторията ни в Texas A&M University един ден се появи странен посетител. Влачеше с усилие огромен куфар като тропаше тежко с желязната пета на гипсирания си до над коляното ляв крак. Поогледа се и реши, че ще му е най-удобно...
Трябваха ми пари. Току-що бях започнал нова работа, имах заеми, бъдещето беше леко под въпрос относно постоянни приходи, петчленното ми семейство както винаги беше силна опора, но за този начален момент само морална такава. С една дума главих се да разтоварвам камиони в огромните складове на...
Чарли Шера вече го няма. Симпатичният и учтив Чарли. Не беше необходимо да го познаваш отблизо за да знаеш, че е много добър човек. Достатъчно беше да го срещнеш по коридора или в асансьора, стиснал с кафявите си от никотин пръсти вечната чаша, поздравявайки с лека усмивка...
Така е. Идва момент, когато човек започва да живее само със спомените си. А моите са много и много на брой. Изкарах цели тридесет години в редиците на кавалеристите и сред другарството на конете. Та ти ме питаш за конете, искаш да ти разкажа нещо любопитно...
Станах честа посетителка на хиподрума. Там новите ми приятели хрупаха донесените от мен захарчета, а аз ги наблюдавах и ми се искаше да ги опозная и разбера... Веднъж един от треньорите ми разказа покъртителна история...
По смраченото небе се носеха тежки облаци, наситени с дъха на бурята. Едри капки дъжд ритмично забарабаниха по спечената земя. Полковник Данев издаде заповед: “До осемнадесет часа да се приключи с фортификацията.” Батальонният командир изкозирува и бързо напусна командния пункт.
Казвам се Елена и бях студентка по медицина. Още от дете мечтаех да стана лекар и когато най- накрая бях приета да следвам, се наложи се да се прехвърля да уча друга специалност. Отново в сферата на медицината, но в друг раздел...
Деси отвори очи, но веднага ги затвори. Стисна силно клепачите си. Светлината бе предизвикала болка. – Има ли някой? Къде съм? – извика тя, но гласът й бе толкова слаб и променен, че се усъмни дали това беше нейният глас.
