Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Вървим по брега, ръка в ръка, мълчаливо. С усещането, че се познаваме откакто се помним. Излишни са думите. Обменяме чувства. И летим – един до друг, заедно. Не знаем колко време изтича така. Хубаво време. Пълно с…
Има мигове, които ти се иска да прескочиш. Подредени един до друг, преминават във вечност. Планина от мигове, като стена. Зад която искаш да се скриеш, да потънеш там, да останеш завинаги. Но не! Няма как! Защото вече…
През лятото на 1994 ми дойде на гости един мой приятел, не прототипът, а самият Митю Мустака от пиесите ми “Доларама” и “Далечни светлини”, които все чакат някой балък режисьор да ги постави...
В лабораторията ни в Texas A&M University един ден се появи странен посетител. Влачеше с усилие огромен куфар като тропаше тежко с желязната пета на гипсирания си до над коляното ляв крак. Поогледа се и реши, че ще му е…
Трябваха ми пари. Току-що бях започнал нова работа, имах заеми, бъдещето беше леко под въпрос относно постоянни приходи, петчленното ми семейство както винаги беше силна опора, но за този начален момент само морална…
Чарли Шера вече го няма. Симпатичният и учтив Чарли. Не беше необходимо да го познаваш отблизо за да знаеш, че е много добър човек. Достатъчно беше да го срещнеш по коридора или в асансьора, стиснал с кафявите си от…
Така е. Идва момент, когато човек започва да живее само със спомените си. А моите са много и много на брой. Изкарах цели тридесет години в редиците на кавалеристите и сред другарството на конете. Та ти ме питаш за…
Станах честа посетителка на хиподрума. Там новите ми приятели хрупаха донесените от мен захарчета, а аз ги наблюдавах и ми се искаше да ги опозная и разбера... Веднъж един от треньорите ми разказа покъртителна история...
По смраченото небе се носеха тежки облаци, наситени с дъха на бурята. Едри капки дъжд ритмично забарабаниха по спечената земя. Полковник Данев издаде заповед: “До осемнадесет часа да се приключи с фортификацията.”…
Казвам се Елена и бях студентка по медицина. Още от дете мечтаех да стана лекар и когато най- накрая бях приета да следвам, се наложи се да се прехвърля да уча друга специалност. Отново в сферата на медицината, но в…
Деси отвори очи, но веднага ги затвори. Стисна силно клепачите си. Светлината бе предизвикала болка. – Има ли някой? Къде съм? – извика тя, но гласът й бе толкова слаб и променен, че се усъмни дали това беше нейният…
Влязох в служебната стая на болничното отделение и чак сега забелязах, че съм дошла твърде рано. След цял ден, тичане... Има такива дни. Събират в себе си всичките задачи на света. И трябва непременно да се свършат…
