Разкази

Откровенията на едно сърце

преди 8 months 3 дни

Огледах се наоколо... Не можех да повярвам на очите си... От всички страни бях заобиколено от светлина... Аз самото бях лъч, блясък, ореол... Кога се бе случило всичко това?! Та нали аз никога не спя и улавям всичко?! Тогава я попитах... Тя навярно само се усмихна, защото усетих тази радостна вибрация с цялата си същност...

Няма да стъпвам на пръсти

преди 8 months 3 дни

Няма да стъпвам на пръсти. Няма да ти пазя тихо. Още когато ме видя за първи път, знаеше, че си имаш работа с ураган, с огън, с явление. Няма как да стане да съм по-тиха от водата. Понякога по свой избор в момент на смирение, може, рядко, понякога, но в никакъв случай не, когато искаш, не винаги.

Неразделни

преди 8 months 3 седмици

Виждаха ги винаги заедно – в магазина, на пейката в градския парк или в кварталното кафене, където се застояваха, докато светлината на деня гаснеше. Бяха в залеза на живота си – побелели и с натежали тела, които скърцаха от болести, с лица, премрежени от линии, чертаещи историите на пътя им. Вървяха по малко и винаги бавно, защото вече нямаше закъде да бързат. Държаха се за ръка и често спираха, за да направят път на другите.

Пощальонът

преди 8 months 3 седмици

Стара каруца с човек в протрито кожухче в нея пъплеше по разкаляния път към покрайнините на града. Мършавият кон пристъпваше бавно и едва-едва влачеше товара си. Земята бе подгизнала и покрита тук-там с пресен сняг, навалял през нощта. Оловносиво, небето висеше над полето като че ли се канеше да го захлупи. По голите дървета бяха накацали самотни гарвани. Жива душа не се виждаше наоколо.

Подаръкът на бай Дамян

преди 8 months 3 седмици

Бяха се събрали заедно трима художници от различни поколения. Седяха край масата в старата къща в ранния следобед и се канеха да обядват. Говореха, спомняха си неща, картини и хора, а отвън вятърът събираше сухите листа на узрялата есен. Дамян беше най-старият. Прехвърлил седемдесетте, той изглеждаше все още жизнен и изпълнен с енергия.

Чуката

преди 8 months 3 седмици

Ловният излет днес бе много специален. Предстоеше да ловувам със самия бай Минко, един от най-опитните ловци в страната. С уважение ловците го наричат “Старшията”, защото името му е неделимо свързано с безброй ловни истории...

Фатален рефлекс

преди 1 година 3 седмици

Градът запалваше светлините си.

Подухващият ветрец задържа до късно хората по улицата – тези часове бяха най-желаното време в продължилата прекалено дълго лятна жега. Смехът и виковете на играещите деца като живителни стрелички прострелваха тихите угрижени разговори на възрастните, насядали по пейките...

Женя – една Божия милувка

преди 1 година 3 седмици

Беше слънчев летен ден. Всички възрастни бяха излезли по строежа на вилата в малкото подбалканско градче, където по времето на моето детство летуваше семейството ми. В къщата, в която живеехме под наем, бяхме останали аз и моята по-малка братовчедка Женя.

Притесненията на стола

преди 1 година 2 months

Аз съм един обикновен стол. Най-обикновен стол от едно крайморско лятно кино. Някога бях зелен, сега съм сив. Сигурно си мислите, че ще започна да ви се оплаквам – краката ми са ръждясали, седалката ми е счупена, а облегалката ми е изкривена...

Пълен напред

преди 1 година 2 months

С Томата се запознах на кораба “Първи май”, бившия “Княгиня Евдокия”. Корабът бе придаден към една геоложка експедиция – вземаха проби от дъното на Несебърския залив за магнетит...

Страници