– Шийла, идваш ли? – провикнах се нетърпеливо и хванах дръжката на вратата. – Няма ми я дамската чанта – дочух приглушения отговор на колежката ми. – Ще изтървем влака, момиче. – Идваааам!...
На летището в София духаше напорист и студен зимен вятър. Дебелото палто, плетеният пуловер и зимните обувки не ми помагаха много. Моята съпруга и синът ми гледаха тревожно. Докато се качвах по стълбите към самолета си повтарях, че не трябва да се обръщам.
Отлепи ми се мост металокерамични зъби. И то точно в апогея на партито на българските таланти в Лондон. Егати късмета! Напуснах преждевременно партито, проследен от учудените погледи на присъстващите и сутринта съм в близкия Гайс хоспитал...
Изгладняла мечка нахлу в кошарата и издави всички овце. Отвлече само една. Хората не проумяха тази жестокост. Решиха, че убива за удоволствие и я осъдиха на смърт. Честта да изпълни присъдата се падна на вожда, но с цената на неговия живот...
Имам стара вила, сгушена високо в планината Витоша. ... Решихме да заживеем тук на чист въздух, лъхащ от боровете в гората, ала задоволството ни бе кратко. Кълвач нападна топлоизолацията. Зае се да копае дупка под стрехата. Долиташе всяка сутрин и удряше с все сила по мазилката...
Татяна не харесваше тялото си. Все го криеше, доколкото може. Избягваше да носи тесни и изрязани дрехи, струваше й се, че с формите си може да отблъсне или предизвика околните, или да си създадат нереална представа за нея. Всъщност, тялото й бе женствено и доста хармонично...
Градината не беше градина в обичайния смисъл. Нямаше цветя, нито дървета, но всичко там растеше – безшумно, меко, невидимо. Това беше мястото, където душата й се връщаше, когато светът я претоварваше с отговори, а тя копнееше за въпроси...
Гласът на звездите. Те й разказваха истории, в които тя беше героиня, но не от онези с мечове и победи, а от онези, в които се прегръща дете, в които се прощава на враг, в които се посажда дърво без очакване...
Имаше дни, в които я болеше от всичко – от очите, които гледаха без да виждат, от устните, които говореха без да чуват, от ръцете, които никога не се протягаха за помощ, освен ако не получат нещо в замяна...
