Тя остави молива, ръцете й трепереха. Сълзите замъгляваха очите й, парещи, извиращи директно от сърцето й, което гореше като кратер на действащ вулкан. Думите не стигаха, не успяваше да опише чувствата си. Мислите вилнееха в нея като вихрушка, блъскаха се, преплитаха се, утихваха само за миг и се завихряха отново...