Панко празнуваше рожден ден. Тържеството организираха близките му. Самият той не можеше, защото на гърба му тежаха осемдесет лазарника. Почетоха го със скъп абаносов бастун, двуетажна торта и пакет с дрехи – от тирантите и бельото до пуловерите и всичко останало за възрастен човек. Честването в присъствието на двадесетина души премина в ресторант.
Кравефермата на земеделското стопанство се намираше под една акациева горичка – на километър от селото. В оборите и се отглеждаха говеда от породата “Холщайн”. С правителствено решение бяха създадени условия за развитието на елитно говедовъдство в източната част на страната. Използваха се най-съвременните форми за отглеждане на животните.
Скопосна жена беше Минковица. Можеше да те посрещне и изпрати с усмивка, да те нагости щедро, да те изпроводи донякъде си и отрупа с поздрави близките ти. Отгледала беше три дъщери и на нито една не можеше да се върже кусур. Спретнати, работливи и милосърдни, те бяха за пример на цялото село. Зададеше ли се празник и четирите изваждаха от сандъка премените си и тръгваха към хорището, където думкаше тъпана...
На един от последните гимназиални класове изчезна дневника от учителската стая. Търсиха го цяла седмица – безрезултатно. В издирването му се включиха и криминалисти, но и те удариха на камък. Най-развълнувани бяха кавалерите на отлични оценки, защото нямаха да имат доказателства за получените си шестици.
Сърди се Господ цяла неделя. Сърди ли се, плака ли, той си знае, но се изля дъжд, дето от години не сме виждали. Кълбяха се оловни облаци. Влязоха в къщата и сякаш в душата ми изливаха оловото си...
Саблезъбът оголи венците си и яркото слънце заблестя по гладката повърхност на острите му резци. Козината на главата му, точно над кръвясалите ириси, настръхна, а опашката му се изви в предупредителен полукръг из въздуха. Пристъпи бавно и величествено...
Ама вие наистина ли? Мислех ви за по-интелигентни! Това за “първата”, дето не ръждясвала... не-е-е, това е просто фолклорно-екзистенциален идиотизъм! Вие като не сте научили закона за окислително-редукционното фосфорилиране, как сте си взели матурата по химия.
Сепнах се. Отворих широко очи. Опитах се да различа контурите на предметите около себе си, ала всичко пред погледа ми танцуваше в мъгла. В слепоочието ме прониза страшна болка. Мъглата пред очите ми засия с рубинен блясък и в нея започнаха да плуват тъмни кръгове, не, това не бяха кръгове, а спирално навити линии, които започваха от нищото и нямаха край.
Животът всъщност е различен. Защото е лято. И мирише на морски залези. Рано сутрин. И на ванилов сладолед. Когато вали градушка. И защото съм влюбен. В ангел, който не плаче. Никога!
Дните ни са като рибите, изхвърляни една по една от приклекналия рибар на скалите. Те проблясват мокри и синьо-сребърни, задъхани от въздух, ослепени от слънце, за да влязат в тигана с горещото олио, или осолени и нанизани за опашките си, да увиснат утре изсушени на низи чирузи като спомен за едно море...
