Сътворението на света

Веднъж една сврака разказваше на група свраки как е бил сътворен светът, а така също как е бил сътворен и самият човек. Според нея всичко е станало по следния начин, а именно:

В началото бог действително сътвори небето и земята, но земята бе безвидна и пуста и навсякъде се разстилаше тъмнина. И като гледаше цялата безвидност, Бог си зададе въпрос, питайки се: „Как от всичкото това да създаде светът?“ По израза на лицето му личеше, че се затруднява. Тогава там прелетя сврака. Тя сякаш висеше в самата безвидност и пустота, наполовината бяла, наполовината черна. Като видя как е разделена на бяло и черно, Бог се подсети какво да прави, защото рече: „Ще отделя и аз светлината от тъмнината, тъй както и при свраката бялото се отделя от черното!“

И отдели Бог светлината от тъмнината.

Светлината нарече ден, а тъмнината – нощ.

Бе ден първи от сътворението на света.

Бог видя, че стореното от него е добро нещо. Той благослови свраката за подсещането, казвайки: „Нека завинаги и во веки веков денят и нощта загръщат земята с бяло и черно, тъй както с бяло и черно е загърната и самата сврака!“

Чувайки тези възхвалителни думи, свраката полетя над сътвореното, прославяйки Господа с възгласи: „Кяа! Кяа!“

Докато тя летеше, видя как пред очите й Бог отдели земята от небето, произведе треви, дървета и храсти, за да има къде свраката да каца, да гледа света отвисоко и да му се любува. После на небето се появиха слънцето и луната, звезди заблещукаха и земята се освети. И нареди Бог водата да произведе влечуги и риби, и птици да полетят над земята. Той ги благослови и им рече: „Плодете се и се множете!“ И особено вие, врановите птици – свраката , хайдушката гарга, гарванът и прочие, - защото, като дойде потопът и Ной тръгне да плава с ковчега (кораба) през него, то най-напред ще пусне вранова птица, за да види има ли пред себе си суша, или водата е без брегове!“

Като чуха казаното за потопа и за Ноевия ковчег, птиците се струпаха край своя сътворител, питайки защо вранова птица ще бъде пусната от Ноевия ковчег, а не друга някоя птица, като кокошева например или водоплаваща. Защото водоплаващата, освен че ще хвърчи, би могла и да плува през потопа, без да се удави. Бог рече: „Защото врановите птици съобразяват, а кокошевите и водоплаващите не съобразяват!“... От своя страна врановите птици започнаха спор коя от тях да полети над потопа – дали чавката, дали хайдушката гарга, дали гарванът и т. н., но Бог рече, казвайки:“Предопределено е тази птица да бъде свраката!“, и по този начин прекрати всякакви спорове.

По-нататък Бог създаде земни зверове, добитък и всякакви гадини, а на шестия ден рече: „Иска ми се да сътворя човек по Наш образ и по Наше подобие, обаче как да стане това, на зная!“ Бог разбираше, че с думи това няма да стане, както бе досега с другите твари. Защото Бог сътворяваше всичко само с думи (слово). Кажеше ли например папуняк, то от устата му тутакси изхвръкваше папуняк. Щом кажеше гущер, от устата му тутакси изпълзяваше гущер, весел, черноок, пъргав. Той надничаше от самата божия уста, сякаш наднича иззад някоя каменна пукнатина. Бог казваше бръмбар, и мигом от Господнята уста политаше бръмбар. Той отбръмчаваше сърдито, като по този начин благославяше създателя си.

И така нататък, и така нататък.Щом Бог кажеше нещо, и то мигом ставаше, независимо от това дали е водно, земноводно или сухоземно същество, дали е люспесто, с перушина, или пък е голо, както например са голи жабата и голия охлюв.

Пред човека обаче Бог изпита затруднение, защото с думи не можа да го сътвори. Изпадайки в голяма неловкост, Бог се обърна към свраката, питайки я: „Как би ме посъветвала, любезна сврако, да постъпя? Като как например да направя всичко, че да бъде то по мой образ и по мое подобие и да е добро? И от какъв материал да го направя?“ Свраката рече: „Трогателно е, Господи, че се обръщате за съвет към мене, свраката, но какъв съвет бих могла да дам аз със сврачия си акъл, освен да ви посъветвам да го направите тъй, както аз правя своето гнездо!“ Бог прояви любопитство и отиде да види как свраката прави гнездото си. В момента тя го измазваше с кал, която копаеше с човка от брега на близката река. Даде тя на бог от калта, той я опипа с пръсти и рече: „Това, изглежда, че ще е добро за целта!“

И започна бог да прави човека от същата кал, с която свраката измазваше гнездото си. От време на врене той спираше, за да се посъветва със свраката и да я попита дали направата му е добра и дали не изкривява човека, като изтъква едно за сметка на друго. В какъв смисъл? В смисъл такъв дали на незначителното придава значителен вид или обратно – дали значителното не показва като незначително. В живота това е голяма беда и се среща много по-често, отколкото ние можем да предположим.

Ето така Бог създаде човека. Той го огледа от всички страни и рече: „Наистина стана по мой образ и по мое подобие, но като го гледам как е рошав, заприличва ми донякъде в главата на свраче гнездо. Дори аз, неговият сътворител, не зная в бъдеще какво ще се мъти в туй гнездо!“ После Бог се обърна към свраката, казвайки: „Да знаеш, че за тази наша съвместна работа, любезна сврако, човекът ще ни бъде вечно признателен и благодарен!“

Бог обаче не позна.

Човекът, вместо да е признателен и благодарен на нас, свраките, ни преследва навсякъде и ни обявява извън закона, а папуняка е турил по закрила на закона. Той ни замеря с камъни, задига яйцата от гнездата ни, нарича ни „проклети свраки“, а когато се случи да убие някоя наша роднина или да я улови в капан, връзва я за единия крак и я окачва да виси на коша за кукуруз, за да плаши другите свраки...

Неблагодарно същество е човекът!

Той не само с нас, свраките, постъпва така, но и с господа си тъй постъпи. Един ден човекът и със себе си по този начин ще постъпи. Той или ще стъпче себе си в калта, както захвърли в калта и стъпка образа на сътворителя си, или ще се обеси на коша за кукуруз, за да виси там като сврака и да плаши себеподобните си!“

„А защо това е така? – попита старата сврака и продължи: - Бог много обичаше да дружелюбничи с мене. Той дружелюбничеше по всякакъв повод, подпитвайки ме за едно или за друго нещо. Но най-много дружелюбничеше, когато правеше човека по свий образ и по свое подобие. Той тогава непрекъснато дружелюбничеше с мене. Съветваше се кое как да бъде направено и все се съмняваше, че няма да успее да направи истински човек, а че ще напише само черновата на човек. Трябва да кажа, че благодарение на това дружелюбничене от страна на господа спрямо мене човекът все пак можа да се появи на белия свят в този си именно човекоподобен вид, макар и като чернова на човек, а не в някакъв друг по-нечовекоподобен вид,

Оттук насетне вече от самия човек зависеше дали ще седне да поправя, да усъвършенства и да преписва божията чернова, или ще се задоволи с нея такава, каквато е, тъй както е писана от божията ръка. Като наблюдавам човекоподобния човек от онова време и всички негови по-сетнешни действия, все си мисля, че той постепенно свикна с божията чернова и че днес тя почти напълно го задоволява.“