Йордан Радичков

Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в с. Калиманица, Монтанско. Завършва гимназия в Берковица (1947). Заболяване от туберкулоза налага неколкогодишен период на лечение и възстановяване (в санаториум в с. Искрец, Софийска област, и в родното си село). Кореспондент (1951) и редактор (1952-1954) на вестник “Народна младеж”, през 1954-1960 е редактор във вестник “Вечерни новини”, 1960-1962 – в Сценарната комисия при Българска кинематография, 1962-1969 – редактор и член на редакционната колегия на вестник “Литературен фронт”. Съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет (1973-1986), заместник-председател на СБП (1986-1989).

 Започва да публикува импресии, очерци и разкази в печата, а през 1959 г. издава първата си книга с разкази “Сърцето бие за хората”. Сборникът с разкази “Свирепо настроение” (1965), както и следващите – “Водолей” (1967), “Козята брада” (1967), “Вятърът на спокойствието” (1968), “Ние, врабчетата” (1968), “Коженият пъпеш” (1969), “Верблюд” (1984) и др. променят познатите за литературната ни традиция повествователни правила и проправят пътя на белетрист от друг разред.

“Неосветените дворове” (1966), “Всички и никой” (1975), “Прашка” (1977) и “Ноев ковчег” (1988) представят автора като романист отново в специфичните радичковски измерения на жанра.

Успоредно с това писателят се изявява като един от най-добрите български драматурзи, чиито пиеси продължават шествието си по сцените – “Суматоха” (1967), “Януари” (1974), “Лазарица” (1979), “Опит за летене” (1979). През последните години авторът добавя нови щрихи в творчеството си – “Мюре” (1997), “Пупаво време” (2000).