Разкази

Животът по-кратък от минута

преди 2 години 1 month

Животът всъщност е различен. Защото е лято. И мирише на морски залези. Рано сутрин. И на ванилов сладолед. Когато вали градушка. И защото съм влюбен. В ангел, който не плаче. Никога!

Мъртвите риби

преди 2 години 3 months

Дните ни са като рибите, изхвърляни една по една от приклекналия рибар на скалите. Те проблясват мокри и синьо-сребърни, задъхани от въздух, ослепени от слънце, за да влязат в тигана с горещото олио, или осолени и нанизани за опашките си, да увиснат утре изсушени на низи чирузи като спомен за едно море...

Когато в Рая валеше дъжд

преди 2 години 3 months

В Рая – надвиснал над магическия южен бряг, валеше дъжд. Бе дошъл съвсем неочаквано от морето – светъл и проливен, сякаш самото море се беше вдигнало в летните си шеги към небето, и се заизливаше на сребърни струи. Плисна по плочите на крайморското заведение, затъркаля се на едри бисери по листата на смокинята...

Художникът

преди 2 години 3 months

Брадясал, с дълги сплъстени коси, загубили всякакъв цвят и разпилени по омазнената възглавница, която не можеше да се разбере дали е цветна, или някога е била бяла, художникът лежеше с поглед в тавана.

Равносметка

преди 2 години 4 months

Много обичам равносметките, не само в края на годината, но и когато усетя, че съм избягала много надалеч от себе си. Явно не съм си научила урока и не съм усвоила до съвършенство изкуството на АЗ-а, което толкова усърдно проповядвам. И така, и този път, опитвайки се да отварям слепи очи и да насърчавам издигането на АЗ-а в култ, АЗ забравих за своя собствен.

Ангелите никога не умират

преди 2 години 4 months

И каза Самотата: ​– Ти ми принадлежиш! Болката се криеше зад нея и чакаше своя звезден миг. Страхът почука на вратата и Самосъжалението хукна през глава, за да му отвори. Злобата постели черен сатен върху огромното легло. Отмъщението веднага се пъхна под завивките.

Откровенията на едно сърце

преди 2 години 4 months

Огледах се наоколо... Не можех да повярвам на очите си... От всички страни бях заобиколено от светлина... Аз самото бях лъч, блясък, ореол... Кога се бе случило всичко това?! Та нали аз никога не спя и улавям всичко?! Тогава я попитах... Тя навярно само се усмихна, защото усетих тази радостна вибрация с цялата си същност...

Няма да стъпвам на пръсти

преди 2 години 4 months

Няма да стъпвам на пръсти. Няма да ти пазя тихо. Още когато ме видя за първи път, знаеше, че си имаш работа с ураган, с огън, с явление. Няма как да стане да съм по-тиха от водата. Понякога по свой избор в момент на смирение, може, рядко, понякога, но в никакъв случай не, когато искаш, не винаги.

Неразделни

преди 2 години 5 months

Виждаха ги винаги заедно – в магазина, на пейката в градския парк или в кварталното кафене, където се застояваха, докато светлината на деня гаснеше. Бяха в залеза на живота си – побелели и с натежали тела, които скърцаха от болести, с лица, премрежени от линии, чертаещи историите на пътя им. Вървяха по малко и винаги бавно, защото вече нямаше закъде да бързат. Държаха се за ръка и често спираха, за да направят път на другите.

Пощальонът

преди 2 години 5 months

Стара каруца с човек в протрито кожухче в нея пъплеше по разкаляния път към покрайнините на града. Мършавият кон пристъпваше бавно и едва-едва влачеше товара си. Земята бе подгизнала и покрита тук-там с пресен сняг, навалял през нощта. Оловносиво, небето висеше над полето като че ли се канеше да го захлупи. По голите дървета бяха накацали самотни гарвани. Жива душа не се виждаше наоколо.

Страници