Разкази

Във фаза на отричане

преди 2 години 4 months

Ще ѝ дам още пет минути. И си тръгвам. Кой знае, може да ѝ трябва още време за грима, или пък да е в задръстване. Едва ли ще ми е вързала тенекия отново – този път обеща да дойде, без извинения! Най-сетне да оправим нещата, като цивилизовани хора – или поне доколкото обстоятелствата позволяват...

Летни кръговрати и тютюневи открития

преди 2 години 4 months

Под лампата на нощния клуб две лястовички описваха хаотични кръгове, като трескаво махаха с крила и гонеха поредния заблуден молец. Молецът, описващ свои си хаотични кръгове около орбита на лампата, осъзнавайки, че е преследван от отворени човки, но все пак неспособен да се отдалечи твърде много от примамливата светлина...

Величие

преди 2 години 5 months

Тишина. Същинска нирвана. Дори автомобилите на улицата бяха притихнали. Аулата тръпнеше в очакване на последните му думи. Знанието беше зад ъгъла, ала професорът отлагаше неговото представяне на публиката...

Сините ръце на възмездието

преди 2 години 5 months

Вонеше на скука от белите плочки на високите стени. Хубавичка дограма с цвят на кафе се открояваше на третия етаж сред останалите прогнили прозорци, от които през работно време надничаха служителите на транспортна фирма и студио за красота, за да споделят опит за негодниците сред клиентелата.

За Бог, Луцифер и феномена Магура

преди 2 години 5 months

Падението на човеците се състои в това, да загубим самоличността си вследствие на неразумно управление на собствения си елемент огън. Падение е, нашите инстинкти не само да ни предупреждават за беда, а постоянно да бият тревога. Страховете ни да ни превземат. Да презираме културата и традициите един на друг поради неясни причини...

Истинско приятелство

преди 2 години 5 months

Намирах се на около петстотин километра западно от Адис Абеба. Пътувах към Иван и Цонка в град Бако. Управлявах малък джип Сузуки Самурай и понеже нямаше път, се движех по компас. Носех им захар, брашно, олио, мляко на прах, консерви и други хранителни продукти, които липсваха в тази далечна област, наречена още зоната на глада...

Гълъбите на Александровска

преди 2 години 5 months

Над Александровска болница прелита ято гълъби. Насочва се към сградата на Стоматологичен факултет, извива покрай Военна болница, прелита над Центъра по хигиена, Пулмологията, Кожна клиника и Майчин дом и се появява в небето откъм хирургиите. Гълъбите кацват върху покрива на най-старата сграда на Александровска болница...

Родителите на Иван

преди 2 години 5 months

Вървяха срещу мен забързани, приведени, състарени. Отиваха към гробището. Шестдесет и няколко годишни. Той – с дънки, яке и маратонки и фигура на мъж, който обича спорта. Тя – миловидна, с посребрена коса, сплетена на странична плитка и гердан от разноцветни камъни и широка гривна на ръката.

Коледен подарък

преди 2 години 5 months

Спомням си я... Десетинагодишна, ниска, слаба, с уморени очи на дете без детство. Всеки ден идваше в клиниката да види майка си. Гледах ги от прозореца на кабинета си – седнали на пейката в двора, прегърнати, притихнали. Майката приглаждаше косата й и отново я притискаше към себе си.

Пеперуди

преди 2 години 7 months

Люба престана да чупи чинии в деня, в който всичките ѝ сервизи свършиха. Но в главата ѝ още звучаха примирените и сторили ѝ се тогава небивали думи на майка ѝ. Стояна беше живяла в съня си толкова дълго, че накрая вече никой не помнеше, че е жива. Затова в онази обречена утрин, когато Люба я видя да отваря очи, тя не можа да повярва...

Страници