Симетрия

Мила бабо, току що се гримирах и съм много доволна – очната линия на двете ми очи се получи съвсем симетрично. Не винаги успявам. И се сетих, че когато съм гледала снимки от космоса, виждам прекрасни форми и багри, но се учудвах защо няма симетрия. Ако вселената беше симетрична, щеше да е красива като крилата на пеперуда. А сега, като си направих симетричните очни линии, си спомних, че в CERN още през 2011 година откриха анти-водородния атом. И не само – успяха да го задържат 10 минути и видяха, че и той се подчинява на законите на гравитацията. После откриха и анти-хелия. Само не мога да разбера защо дават такива имена – анти-водород, анти-хелий. За мен анти значи нещо, което се противопоставя на друго. А двете форми на атома не се противопоставят, те си съществуват кротко и спокойно, дори не знаехме за антиформите, докато не ги открием. На мен повече ми харесва огледална форма. По-благозвучно звучи. И естествено, бабо, щом водородът и хелият имат огледални форми, то всички атоми имат. Въпрос на време е учените да ги открият. Атомите се групират в молекули, молекулите изграждат материята. Следователно има и огледална материя. С това откритие, всъщност, учените откриха огледалния свят на света, в който живеем, откриха огледалната вселена. И така симетрията се запазва. Две вселени, подчинени на общи закони, невидими една за друга, но знаещи, че съществуват.

И сега аз, бабо, зная, че някъде там съществува моето огледално (анти) момиче, че мисли като мен, смее се като мен и живее на огледална земя, на която учените също са открили огледалните частици и са ги нарекли – анти. И съм щастлива, че и огледалното момиче осъзнава, че двете имаме общ Създател, защото ни обединява общия закон на гравитацията. И ще й предложа мислено да се хванем за ръце и да си представим нашите две вселени, погледнати от там, от където само Създателят ни може да види. И ще видим такава красива симетрия, че свят ще ни се завие – само в слънчевата система – две слънца се въртят и увличат планетите си в чуден танц. А сигурно има и музика, защото танц без музика не може. А нас двете ни свърза най-бързото, което притежаваме – мисълта. И всяка мисли за другата, че е огледална.

А сега, бабо, аз ще си пусна музика и ще танцувам пред огледалото. А после ще излизам – гримирана съм – със симетрична очна линия!

Бабата остави писмото и си помисли:

– Танцувай, момичето ми, сега ти е времето!