Момичето
Разказ
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Разказ
След раждането на малките си беше много изнемощяла и едва се придвижваше, чрез странично извиване, подобно на вълна по разкаляната пътека от снощния летен дъжд. Беше много гладна и пред очите й се привиждаха какви ли не…
"Анатма Сам" на английски език (превод на английски: Ваня Горенко)
Къпех се в реката. Когато влизах, гърдите ми се полюшваха сънено, но после водата изопна и жили, и скули, и вени. Излизайки на брега, видях момче. Разбрах, че ме е гледало. И сега ме гледаше, някак настойчиво, особено…
Слънчогледите бяха поотраснали. Те се смееха, люшкаха, дърпаха млади стебла нагоре, гледаха слънцето. И как не ослепяваха? Та то бе така голямо и светло! Защо? Защо? Той беше най-малък от всички. Губеше се сред другите…
Разказ
Една сълза – като смъртно ранена сребърна мушица се плъзва по лицето ми. Изпива кротко тебеширения прах, посипал бузите, и побелява като тъгата на очите ми. Тя сякаш идва направо от зениците. Там, от най-голямата…
Обичам огньове, нежни като алени макове. Обичам и сините, макар че те винаги искат да бъдат красиви, особени и изменят на своята червена природа. Обичам черни очи с червени огньове. Обичам лилави бенгалски огньове…
Там далеч – зад хиляди живи и мъртви води, където слънцето плете своята златна кошница – живееше гора. Млада беше тя – млада и хубава. И дърветата й бяха млади. Само един стар бор стърчеше настрани и многото му очи…