Бонбони
За средата на август, ранната вечер беше прохладна. Краката ми стояха на масата заедно с чехлите. Шишето бира държах в ръце и гледах плейофите на НБА по Евроспорт. Соня, съпругата ми, вече се беше качила на горния етаж…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Баща
Костас беше “дежурен”. Означаваше целия ден да е заедно с Янис, пет годишен, единствено вписан в паспорта му под графата “деца”. Двамата имаха отъпкан маршрут – детската градина в Пирея, кафето на “Омония”, пазара, обяд…
Завещаното
Малката Хубавичка следваше слънцето. Придвижваше се устремен в някаква надпревара със себе си, погълнат не от механичното движение на сопата, с която разравяше и преобръщаше шумата, не от постоянното усилие да се…
Очите, които не се затваряха
Ако в онова блеснало от пролетна роса утро десетината мъже и жени не бяха видели първо в бутилката това, което видяха по-късно в разцъфналата ябълка на учителя Димитричко, над селото и до днес щеше да тегне съмнението…
Едно куче и една коза
Наскоро след смъртта на Райна умря кучето; три дни по-късно вимето на козата прие виолетовия цвят на разложението, порасна толкова, че очаквах да се пръсне, но то не се пръсна, а се сви една сутрин, изсъхна и козата…
Жената
Действието се развива в банка, модерна, частна банка. По осем часа съм зад компютър, разположен срещу вратата. Удобна позиция, тъй като виждам посетителя в мига на отварянето й и несъзнателно започвам да гадая ще долива…
Пропуск за Периметъра
Оглеждам се – наоколо няма жива душа. Късметът не ми изневери и този път. Издърпвам трупа в близката глуха уличка и клякам до него, за да разгледам несъразмерната му мутантска глава. Мдааа. Прякорът пасва идеално. Все…
Какво? Лисица ли?
Като рече мама: “Изкърти го!” и не мирясва, хич та хич, все едно отсече, наборе. Орехче, самораслек, катерица го изтървала в двора на старата къща, никому не пречи, в ограденото е – козите на брата се очесват о него…
Колко струва
Направих си труда, приказвам на бай Ахмед, да вдигна асмалък на бащината къща. Гледам и ти си посял, дано вино да пиеш, тук е таман за лозя, Бяло море – ширине, слънце бол, бива. Бащата харно бе бочнал и той някой и…
Мурджо и кокошчицата партизанка
Така го кръстиха още като пиленце това кокошле моите момичета. Най-голямата ни внучка Гина, на три-четири годинки, си нямаше и хал-хабер какво означава то, но така го запомни и си остана това име за историята, която…
Dernier
Таз френска дума – “дерние”, кумец, как ти дойде, чак ме сецна, спомня ми един човек, дето не забравям и дорде съм жив. Ще ми се да ти разкажа. Той наистина като да бе “последен”, отминал екземпляр от една изчезнала…
Протезата
В село Могила ми думат “Зимята”. Коста Стоянов се казвам. Годините, пиши ги седемдесет. Тя да не е под ризата тая година, дето ми гризе стомаха, та ме караш да се събличам?... За крака ли питаш? Не, не е от фронта...