Малкият Гошко завърши четвърто отделение в Бургас и пристигна в родното си село Граматиково, да прекара лятната ваканция. Там вече беше по-големият му брат – Иван. Тука децата се чувствуваха волни, безгрижни и безкрайно щастливи. Макар че семейството им отдавна се беше изселило в града, те обичаха родното си село и освен лятната, често тука прекарваха коледната и великденската си ваканции.
Георги Гакев сложи серкмето, малко сланинка, няколко стръка зелен чесън и комат хляб в конопена торба и се запъти към Велека. Реката отстоеше на 4-5 километра от селото. Целта му беше да се разходи сред природата, да подиша чист и свеж горски въздух и, разбира се, ако има слука, да хване малко риба от кристално бистрите води...
В кръчмата на Христо Клинчето си пийваха млади и възрастни, кой вино, кой ракия. Между тях бяха и двамата известни селяни – Петър Куция и Митю Пелтека...
Преди няколко дни, Петър, Киро и Илия се уговориха да отидат на риболов на Велека. Разпределиха си задълженията по подготовката на излета. Илия трябваше да набави бял и червен червей. Петър да осигури малки жабки...
Киро беше запален гъбар. От малък съпровождаше майка си из гората или поляните край село, където на есен беряха вкусна полска печурка и сърнела, през късна пролет пачи крак, а през лятото до октомври – манатарка, булка, зелена гълъбка и други висококачествени диворастящи гъби.
Броени дни оставаха до великденската ваканция. Децата от прогимназия “Цар Борис Трети” в Бургас я очакваха с нетърпение. Едни да се отдадат на безгрижни игри, други да отидат на гости на баби и дядовци на село и трети да се потрудят и спечелят някой лев за учебници и тетрадки...
Двама приятели веселяци – Митрю и Градю, от странджанското село Звездец, се договориха да смелят по някой чувал брашно на Кубареловата воденица. Тя отстоеше на седем-осем километра от селото. Не знаеха ще има ли много като тях на воденицата и дали ще се наложи да чакат дълго реда си. Затова взеха за храна бучка домашно козе сирене, малко осолена сланина и хляб...
Бай Гачо седеше на пейката в северния край на хорището и водеше оживен разговор с околийския агроном. Интересуваше го от научно гледище могат ли да се използуват твърдите човешки изпражнения за торене на зеленчуковите култури...
Група чешки студенти разговаряха оживено на Староградския площад в Прага, недалеч от паметника на Ян Хус. Обсъждаха въпроси относно предстоящата изпитна сесия и своята готовност за нея. Между тях беше и българският им колега Иван Славов от Бургас. Момчето произхождаше от многодетно, бедно семейство...
Пристигаше по няколко пъти седмично, като по график, на контейнера за боклук. Едва вървеше, мръсен, дрипав, обрасъл като река Ропотамо. Неизменно до него, невинно създание гледаше с едни светли, много тъжни очи. И то бе мърлявичко и несресано. Госпожа Бена не издържаше на поредната сърцепробождаща гледка.
