Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
От раждането на двамата близнаци Момчил и Петър минаха години. Раснаха и пораснаха. Родителите им се радваха на тяхната красота. Това беше много силно в сърцето на жената на терзията бай Димо от с. Обнова. Бащата имаше…
Много са легендите за онова село, кацнало в полите на Странджа, Яйладжик, за преживяното на хората от селото. Селото, където Странджа планина като пълноводна река се разлива и се снишава, за да се слее със зелената…
Симо беше момчето, което обичаше Лора. За тяхната дружба се говореше не само сред неговите връстници, но и между възрастните. Имаше и други момчета, които харесваха Лора, защото тя наистина беше хубава...
В двора на бай Кольо имаше различни видове животни, като се започне от най-малките дребни рибки и се стигне до мечката, само че на картина. В края на двора, до самата главна улица, беше настанил зайците. Близо до тях…
В горната част на морската градина, тази, която облизва морето, както винаги в този хубав летен ден беше оживено. Гребените на малките вълни разделяха синевата на морето като малки бели пътеки, по които нямаше жива…
В сянката на злото Божествения Откакто свят светува доброто и злото вървят заедно – ръка за ръка – също като близнаци. Но няма човек, който да не знае, че тези два елемента от живота на хората са винаги в борба за…
Ранната пролет доказваше своето присъствие. Стаени през зимата в почвата живите семена се размърдаха, пробиха рохкавата почва и покриха полето и градинките с първата зеленина. По улиците и полето се виждаха хора…
Нещастието, което сполетя Борката, беше мъка за всички ония, които го познаваха, приятели, близки и роднини. Никой не смееше да го запита как се случи всичко това десетина години след женитбата. Всеки питаше другия не е…
Новият, така беше известен по име новодошлият зам.-директор в училището. Близо месец нито един ученик не можеше да каже, това е другарят еди кой си. На тази основа дойде неговата фамилия, лично име и прякор. Новият беше…
В един студен зимен ден пътувах с конска шейна през Лудогорието. Бяхме неколцина човека, натъпкани плътно един до друг в дъсчения сандък, едни седяха с лице към конете, други с гръб, трети се бяха настанили ребром…
Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза. Бях тогава на четиринайсет ненавършени години, без майка и баща. Баща ми го убоде мижу Селиховата крава, а майка ми загина от испанската болест. Раснал съм със ста�…
Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока ги и пак погледна селянина: по червения…
