Нимфа
Светлините на нощния клуб примамливо пръскаха цветовете си. В прохладната нощ той приличаше на замък и изглеждаше приказно красив – поне такъв се стори на току-що слязлото от таксито момиче. Тя плати сметката, усмихна…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Каменният град
Градът беше малък, сгушен в Средна гора и целият от камък. Улици от камък, къщи от камък, каменни мостове и каменни чешми по дворовете. Имаше древна история и оттам идваше името му. Когато Мая вървеше из каменните…
Предизборна сутрин
Пролетта отдавна беше пристигнала, преди повече от месец, но времето, противно на очакването се задържа хладно и намръщено. Беше началото на май. Сутринта беше невероятна – слабият ветрец галеше всичко наоколо, а…
Вие за колко часа сте?
– Вие за колко часа сте? – прозвуча силен мъжки глас и прекъсна мислите ми, които както и да се опитвах да отклоня от миналото все дърпаха натам, към миналото, което всъщност беше изпълнено и с много хубави моменти. Е…
Руска
Мисълта за любимото му ядене леко застърга стомаха. Да е гладен – не е, закуси само преди два часа. Явор обаче така умее да описва, че сякаш виждаш пред себе си накамарената чиния и нямаш търпение да се заровиш сред…
Огледалото
Най-хубава ме оглежда това огледало. Точно каквато съм си. С нагънатите клепачи. И двойната гушка. Ще взема да си я патентовам. И все пак трябва да поотслабна. Тая спасителна възглавничка на шкембенцето и под цял бански…
Из “Ехо от Родопите”
Татко ме е шамаросвал само два пъти. Като първокласник след училище нагазвам необмислено и продължително в дълбока вада с течаща снежна вода. Не усещам краката си с премръзналите стъпала. Там са насочени шамарите му…
Непрекъснато
Сутрин се събуждам бавно. Два часа след като си отворя очите, все още не съм събудена. Знам къде съм, говоря, мисля свързано. Но още не съм тук. Не че непременно ми се иска сънят да продължи. Просто трудно излизам от…
Странджанският патриот
Наско завърши гимназия и есента трябваше да отиде войник. Времето наближаваше и това го измъчваше. Беше свикнал с родното си село и не можеше да си представи, че ще трябва да се раздели с него за цели три години...
Богатата вечеря
Мария остана млада вдовица. Мъжът й почина преди десет години от неизлечима болест. Синът й Коста растеше здрав и жизнен. Сега е на тринадесет години. Отличник в училище и винаги добър помощник в домашните работи на…
Ниче-е-е – юх
Ниче-е – юх! Ниче-е – юх! Откъде викат така? В блока нямаме никакво Ниче. Защо “юх”? Майко, майко... Оставиха ти престилката за спомен. Четиридесет години трудов стаж, трийсет и три в лабораторията, сред микробите и…
Старонова приказка
Случва се в града да се появи нова улица. Ако я търсиш, няма да я намериш – нито в истинския град, нито в картите му. А ако не я търсиш, със сигурност ще попаднеш на нея. Срещнеш стар приятел, побъбрите си и си тръгваш…