Данчо Звезделинов от планинското село Горноречево е познат не само на хората от селото, но и откровено казано в целия горен Балкан. Нямаше тринадесет-четиринадесет години и стана известен едва ли не като билкар. Всички от селото, пък и от близките градове, хората му се учудваха на уменията да работи и познава всяка билка.
Съвсем неочаквано се загледа в далечната синева на морето. Нямаше навика да се заглежда в жените, които в тази зона идваха съвсем голи. В този момент обърна внимание на жена в пълен морски екип да плува близо до брега. Беше я виждал и друг път, но никога с мъжа си. Няколко добри плувци, вероятно обладани от други и по-точно от сексуални мисли, се въртяха около нея, но тя не им обръщаше внимание.
И на днешния ден Дафинка направи така, че да отиде при мъжа си Васил – най-работливия, най-способния и добър в селото овчар, когото обичаше твърде много. Най-голямата им семейна връзка беше единственото им дете, Богданчо. По мнението на свекървата всичко в семейството им върви добре, дори виждаше бъдещето красиво с още едно дете и нова къща.
Утрото в планинското усое на Обнова беше хладно и приятно. Момчил изпълни поръчката на майка си, да не й се обажда когато си тръгва. Дори когато отиде да измие лицето си на чешмата пусна водата много тихо и внимателно напръска лицето си. После се облече и леко отвори вратата, защото скърцаше и трудно се отваряше...
Големият залог вече беше факт. Радостта на Момчил нямаше граници. Всяка вечер си пийваше по две-три ракии от радост, че победи брат си, че го склони да направят смяна на жените си. Ако все пак някой разбере всичко това, струва ми се, че ще го помислят за нещо, което не може да бъде. А той чакаше момента, когато...
От раждането на двамата близнаци Момчил и Петър минаха години. Раснаха и пораснаха. Родителите им се радваха на тяхната красота. Това беше много силно в сърцето на жената на терзията бай Димо от с. Обнова. Бащата имаше чувството, че те ще станат великани. Когато станаха на десетина години започнаха да му помагат, макар че неговият занаят не ги привличаше особено много...
Много са легендите за онова село, кацнало в полите на Странджа, Яйладжик, за преживяното на хората от селото. Селото, където Странджа планина като пълноводна река се разлива и се снишава, за да се слее със зелената пелена на полето, там където се носят легенди, пеят се песни за българи, извършили чудеса, за да спасят вярата си през османското робство.
Симо беше момчето, което обичаше Лора. За тяхната дружба се говореше не само сред неговите връстници, но и между възрастните. Имаше и други момчета, които харесваха Лора, защото тя наистина беше хубава...
В двора на бай Кольо имаше различни видове животни, като се започне от най-малките дребни рибки и се стигне до мечката, само че на картина. В края на двора, до самата главна улица, беше настанил зайците. Близо до тях бяха разположени пет-шест вида птици от рода на кокошките. От тази част на двора се обаждаха и първите петли...
В горната част на морската градина, тази, която облизва морето, както винаги в този хубав летен ден беше оживено. Гребените на малките вълни разделяха синевата на морето като малки бели пътеки, по които нямаше жива душа...
