Чаровницата

Чаровницата

– Чакай, спри малко, как така измамницата е голяма чаровница?

– Каза ми, че ти е колежка. Беше голяма чаровница. Всички твои колеги дали пари, ами ти си нямала в момента. За олио, захар и маслини от най-хубавите. Каза ми, че е много изгодно.

– Майко, сега в магазините има всичко! Отдавна минаха времената на запасяване с олио и захар. Как можа да и́ повярваш!

– Приличаше ми също на твоята колежка от снимката, нали скоро ми показа снимки от екскурзията!

– И колко лева и́ даде, за да ни запаси с олио и захар?

– Сто лева. Струвало сто и шестдесет лева, но като казах, че ще събудя брат ти да взема още пари, ме накара да не го правя. Щяла да даде от себе си, а ти да и́ ги върнеш!

– Как въобще допусна, че няма да ти звънна по телефона или мобилния и да те предупредя, ако въобще е възможно да пратя колежка да вземе пари от тебе! Не мога да схвана, как си се вързала?

Майка и́, висока, кокалеста, с боядисана в синьо коса на къса прическа, я гледаше с отровно зелен поглед. Беше се изчервила. Гореше от срам, че е била измамена посред бял ден.

Съжали я. Добави:

– Ще отида в полицията да подам оплакване! – мислеше, че това ще подейства успокояващо, като възможното решение в момента.

– Аа, не, целият блок ще научи, че съм измамена! Аз си имам пари, няма да остана гладна! – майка и́ вече не я поглеждаше, но беше ядосана и решима да не позволи друг да узнава за нейния срам. – Няма да казваш на брат си! Не му стига, че работи на смени, че се разведе с жена си, ами сега и аз да му създавам проблеми!

Тя погледна майка си и разбра, че съжалява, дето и́ е казала.

– На брат ми няма да съобщаваме! Ти не се тревожи! Ето ти пари, за да имаш и да си спокойна.

Тя извади една голяма банкнота и я пъхна в ръката на майка си. Старата жена я върна с припрян жест. Дъщерята обаче я постави на бюфета, който светеше от чистота. Зад витрините бяха подредени красиви сервизи и сувенири.

– Но в полицията ще отида. Дай си личната карта да напиша оплакването от твое име. Щом тебе, строгата бивша учителка е измамила, значи още много възрастни хора са нейни жертви. Но се срамуват да се оплачат!

– Няма да я хванат! Само дето ще си губиш времето! – майка и́ беше възвърнала цвета си и очите и́ отново бяха придобили ласкаво зеления си цвят.

* * *

В полицията я посрещнаха неочаквано сърдечно. Синеокият, набит инспектор се радваше на посещението и́. Каза че има доста оплаквания, но не подават писмени молби. Беше доволен, че тя попълни всички необходими документи, за да се заведе преписка. Измамната чаровница отдавна му беше известна. Някои хора бяха изгорели с хиляди в различна валута.

Кой знае защо, тя се почувства много добре. Хубаво беше, че точно той отговаря за техния район.

Брат и́ не узна, а тя беше достатъчно деликатна, да не напомня на майка си за случката.

През есента, когато вече бяха забравили напълно, се обадиха на майка и́. Хванали измамницата. Пратиха призовка, ощетената да се яви за разпознаване на заподозряната.

В полицията имаше още една възрастна жена, може би над осемдесет годишна – дребничка, с бяла къдрава коса. Майка и́ веднага я заговори. Съобщи и́, че тя е на седемдесет и седем и е бивша учителка. Оказа се, че и другата старица е измамена по подобен начин. Нейната дъщеря също настояла да се оплачат в полицията.

В олющеното здание на РПУ нямаше стая с огледално стъкло. Просто ги въведоха една по една в голямо грозно помещение, където до стената стояха наредени пет жени с номера. Това си беше чиста очна ставка. Но госпожа Марушка Бобчева, уважаваната стара учителка, веднага разпозна злосторницата.

– Бабо Марче, знаеш, че разчитам на теб! – беше казал синеокият, набит районен инспектор.

* * *

Тя беше заета, когато беше делото в съда. Но и́ се обади инспекторът. Съобщи и́, че благодарение на показанията на баба Марче, измамницата с прякор “чаровницата” е най-после осъдена и ще лежи в затвора.

Вечерта отиде при майка си, да и́ съобщи удовлетворяващата новина.

– Майко, поне спасихме доста хора от бъдещи измами!

Старата жена тръсна светло синята си коса и направи недоволна гримаса.

– Не се ли радваш, поне малко? – дъщерята изпита раздразнение.

– Ти май го харесваш този недодялания, полицая?! – майка и́ беше заела високомерна стойка.

– Защо, той е много доволен от тебе, ако не беше разпознала измамницата, нямаше да могат да я осъдят!

– Как така ще се обръща към мене с “бабо Марче”! Аз съм госпожа Бобчева! Ама защото ти е хвърлил око, си позволява волности!

– Майко, аз съм щастливо омъжена, забрави ли?

– Не на мене тия! Мъжът ти е все в командировки!

Тя сви рамене. Подмятането на майка и́ беше обидно, но не реагира. Дълбоко в себе си, беше убедена, че инспекторът наистина се интересуваше от нея и специално се постара да хване опитната престъпница. За разлика от достолепната пенсионирана учителка Бобчева обаче, владееше своите емоции.

Пак погледна към майка си. Тази измамница наистина оправдаваше прозвището “чаровница”, щом беше успяла да я измами.