Калин, синът на Слави, кмета на селото, всички го познаваха. Това беше последица не от това, че баща му е най-важният човек в селото, а от качествата и физическия образ, който имаше синът му. Много майки и бащи още като малък го сочеха на децата си за пример. Беше за пример не само с поведението си, но и за това, че беше много красив...
Царят на животните, страшният, непобедим Лъв, от два дни търсеше храна, но късметът все не го срещаше. Уморен и отчаян, тъкмо да полегне, видя на неголямо разстояние от него Гепард...
Откакто успя да се снабди с книгата “Всеки път има начало”, бай Григор не заспиваше, докато не прочете една глава от книгата или да си припомни за онова, което беше чел преди ден или два. В днешния летен ден, в който сутринта имаше хладина, отново беше седнал на мястото си в двора и отвори книгата на страницата, до която беше стигнал...
Майката на Деян остана без съпруг три дни след раждането на сина си. Видяла се в чудо от мъката и радостта да се борят една срещу друга, често плачеше, а в същото време трябваше и да се радва. За кое да мисли повече? Да се радва или да плаче? Понякога сълзите идваха едновременно. Хората често я виждаха да плаче, но малко бяха ония, които да я запитат за кого плаче в момента – от радост или от мъка.
Синеокият, както беше известен в областта вместо Сидер, без да иска стана слушател на непознати за него хора. До този момент в главата му имаше много мисли, но това, за което говореха непознатите, му се стори много по-интересно...
Илен беше твърде малка, може да се каже около година, когато не само майка й, баща й, а и всички, които влизаха в контакт с детето им, направи впечатление, че проявява голямо изкушение за онова, което й харесва. На тази възраст желанието й да има кукла, която имаше съседката й, малко остана да си глътне езика от плач и да си отиде от този свят.
– Ха така бе, Вангеле, ха така! Защо не остана да нощуваш на нивата, а? Защо бе? Та то на теб като че ли не ти идва на ума, че у дома хора те чакат… – рече му тя, Надето, и му подаде плика, който й донесоха сутринта от пощата...
Данчо Звезделинов от планинското село Горноречево е познат не само на хората от селото, но и откровено казано в целия горен Балкан. Нямаше тринадесет-четиринадесет години и стана известен едва ли не като билкар. Всички от селото, пък и от близките градове, хората му се учудваха на уменията да работи и познава всяка билка.
Съвсем неочаквано се загледа в далечната синева на морето. Нямаше навика да се заглежда в жените, които в тази зона идваха съвсем голи. В този момент обърна внимание на жена в пълен морски екип да плува близо до брега. Беше я виждал и друг път, но никога с мъжа си. Няколко добри плувци, вероятно обладани от други и по-точно от сексуални мисли, се въртяха около нея, но тя не им обръщаше внимание.
И на днешния ден Дафинка направи така, че да отиде при мъжа си Васил – най-работливия, най-способния и добър в селото овчар, когото обичаше твърде много. Най-голямата им семейна връзка беше единственото им дете, Богданчо. По мнението на свекървата всичко в семейството им върви добре, дори виждаше бъдещето красиво с още едно дете и нова къща.
