Другоселец
Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели. Вървяха бавно, тежко, като че умората беше ги налегнала едвам сега, когато…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Последна радост
Градът бързо се подновяваше и растеше. Но все пак оставаха много улици, където още можеше да се видят тихи, едновремешни къщурки, скрити в гъстия листак на асми и овошки, обградени с високи като на крепост дувари, с…
Песента на колелетата
Славата на Сали Яшар, прочутия майстор на каруци от Али Анифе, стигаше вече твърде далеч. Такъв майстор като него никога по-рано не беше имало в Али Анифе, кой знае дали щеше да има и отпосле. За околните села и дума не…
Андрешко
– Ще стигнем рано, господине. Във видело ще стигнем. Ей го селото – хе, под горичката там! Виждаш ли? Като прехвърлим оня баир, ниския, и то, кажи-речи, сме стигнали. И младият каруцар, като замаха камшика над конете…
На оня свят
Когато се разнесе из село новината, че дядо Матейка починал – никой не повярва, защото той обичаше да се шегува, па и по-напред такова нещо с него не бе се случвало. Ала когато баба Йова разправи за последния му час…
Ветрена мелница
На хубaвият изглед, що има и от четирите страни селото ни, не пречи даже и големият недовършен и изоставен скелет на Лазаровата ветрена мелница. От десет години насам тя стърчи на голото баирче над селото като някое…
Лисабонски силуети - І част
Пътепис
Лисабонски силуети - ІІ част
Пътепис
На пъпа на Берлин
Разказ
Къде е проклетата котка?
Съседите заминаха на меден месец и ми оставиха котката си. Ако знаех какво ще се случи през следващите трийсет дни, щях: да си направя застраховка “Живот” (ако имаше начин – и “Живот след смъртта”), да отида на…
Кофата с портокали
Имаше промоция на портокали в хипермаркета. С кофата излизаха 6 лв. Хората вземаха като за последно, тъпчеха от плодовете всички възможни ръбове, натискаха се, караха се кой колко пъти е идвал... И така цял ден. После…
Закъсняла изповед
Поп Ставри премрежваше очи срещу зиналото насреща му слънце. Минаваше пладне и множеството, дето се изсипа сутринта в манастира, вече се бе пренесло на поляната пред портите и набиваше свежо агнешко от димящите казани…