Разкази

Сградите са толкова високи

преди 9 години 4 months

Когато първата зимна буря връхлетя прозорците и затрупа алармите на колите, тя разбра две неща: че най-глупашки се е влюбила в града и че вече не може да пише. Всичките й разкази бяха за мъже – тези, с които се разминаваше по улиците. Никога не ги заприказваше, но виждаше историите им, нижещи се след тях. Сенките на жените, които обичаха, се люлееха в походките им, извивките на раменете им й прошепваха всичката биография, от която имаше нужда...

Момичето

преди 9 години 4 months

Момичето плаче... Сякаш вселената се е сгромолясала над него и няма пролука – пристиска го, задушава го – ще умре... Не иска да живее в този свят, където всички са омърсени, кални, по-грешни от дявола. Два дни почти без прекъсване плаче, глас няма повече, започна да хрипти, като че ли наистина го давят. Очите и бузите му се сляха в обща червенина, подуха се и го обезобразиха...

Пепелянката

преди 9 години 5 months

След раждането на малките си беше много изнемощяла и едва се придвижваше, чрез странично извиване, подобно на вълна по разкаляната пътека от снощния летен дъжд. Беше много гладна и пред очите й се привиждаха какви ли не лакомства - малки новородени мишки, яйца на насекоми, плъхове, зайчета, а и защо не други по-слаби от нея пепелянки. Но най много от всичко обичаше новоизлюпени малки птиченца в някое гнездо на не много високо дърво...

Anathma Alone

преди 9 години 5 months

 

The picture hanging on the wall at the bottom of the long corridor is a window. Never before had Anathma Alone noticed the beautiful canvas, which at that moment seemed to him like swimming along the imaginary diagonal of the curtains, fallen low and worn out.

It seemed that the house had been deserted and desolate for a long time.

Тайна

преди 9 години 5 months

Къпех се в реката. Когато влизах, гърдите ми се полюшваха сънено, но после водата изопна и жили, и скули, и вени. Излизайки на брега, видях момче. Разбрах, че ме е гледало. И сега ме гледаше, някак настойчиво, особено. Овладях се след първото вцепенение и рязко се вмъкнах в късата рокля. Тя пропука под десния ръкав. Тръгнах си боса, а момчето – след мене...

Слънчогледи

преди 9 години 5 months

Слънчогледите бяха поотраснали. Те се смееха, люшкаха, дърпаха млади стебла нагоре, гледаха слънцето. И как не ослепяваха? Та то бе така голямо и светло!

Защо? Защо? Той беше най-малък от всички. Губеше се сред другите. Никой не го познаваше, не говореше с него. Само слънцето. Но слънцето си е слънце. То грее за всички.

Стрък трева и цвете

преди 9 години 5 months

Влюбих се в швед. Такъв един – висок и рус, хладно-лъскав и пресметлив. Когато ме целуваше, устните му бяха някак изопнати и все ми се струваше, че ме докосва само с ръбовете им. Тогава яд ме обземаше. Забивах нокти в раменете му, дерях ръцете му, хапех зверски устните му, а той си оставаше същата порцеланова кукла...

История на едно изпитване

преди 9 години 5 months

Една сълза – като смъртно ранена сребърна мушица се плъзва по лицето ми. Изпива кротко тебеширения прах, посипал бузите, и побелява като тъгата на очите ми. Тя сякаш идва направо от зениците. Там, от най-голямата дълбочина на погледа, от мястото, където се гушат като мънички светли съзвездия тайните. Кой бе виновният?

Моят огън

преди 9 години 5 months

Обичам огньове, нежни като алени макове. Обичам и сините, макар че те винаги искат да бъдат красиви, особени и изменят на своята червена природа.

Обичам черни очи с червени огньове. Обичам лилави бенгалски огньове. Отдавна съм влюбена в слънцето…

Двете царства

преди 9 години 5 months

Там далеч – зад хиляди живи и мъртви води, където слънцето плете своята златна кошница – живееше гора. Млада беше тя – млада и хубава. И дърветата й бяха млади. Само един стар бор стърчеше настрани и многото му очи – шишарките – стрелкаха сърдито тези, които вечер допираха стеблата си, шушнеха си и нещо и не му позволяваха да спи.

Страници