Разкази

Обожавам Италия, простете за клишето. Обожавам италианците, с тяхната страст към живота, италианките, с вроденият им стил, обожавам храната им, с неповторимите подправки и сладоледът им, мек и гладък, единствен на света. Да стъпиш на италианска земя и да не изядеш един джелато, е непростим грях. И за да го избегна, без никакви угризения се отправих към един от ресторантите на летището, с твърдото намерение трите часа до следващият ми полет да ги прекарам там, в удобното кресло, в компанията на книга, кафе и сладолед.

Всички мъже обичат да се смеят над женската логика. Виц след виц, кой от кой по-тъп, като в крайна сметка, квинтесенцията на всичките е, че истинска логическа мисъл имат само мъжете, докато при жените е инстинкт някакъв. С това напълно съгласен беше и Радо...

Високо, високо в далечното синьо небе не само се носят топли бели облаци, не само проблясват вечер тихи замислени звезди. О, там съвсем не е тихо, както изглежда от земята. Сред сини небесни пътечки се издигат два чудни палата...

31 декември. Край на календара. Нищо ново в края и на този милениум. Чувствам се така, както предусещах: стоя и наблюдавам: блещукащия град, тъмният залив със закотвени кораби, плажовете с черен пясък попил цялата несоциализирана меланхолия на света... Всичките тези нещица извират от блуса, няколко етажа по-надолу. В стаята няма никой. Абсурдно твърдение, чиято конструкция без усилие издържа моите тридесет и девет години, специалист по поддръжка на електронни игри и... толкоз.