Още от входната врата на районното управление ме лъхва познат мирис на силен парфюм. А това е сигурен знак, че снощи пак са бродили някои от проститутките в квартала, сигурно за някакъв скандал в близките заведения. Най-често се сбиват помежду си за клиенти, всяка гледа да хване чуждестранен моряк, повечко плащат...
Противоречиви чувства ме връщат към едно дело, завършено отдавна. То не беше трудно от правна страна. Затруднихме се само при издирване на автора на престъплението. Всъщност, това не е рядко явление – никой престъпник не се явява сам да си признае, че е извършил престъпление...
Началникът на службата затвори папката със зелени корици, премести я към края на бюрото и енергично стана от стола. Отвори желязната каса и взе друга папка, малко по-малка, но също така зелена на цвят...
След всяко завръщане от отпуск полковник Несторов обхождаше кабинета си по няколко пъти, сякаш за първи път влизаше в него. Като добър приятел се радваше на срещата с всеки предмет и му се струваше, че всичко е ново, току що поставено...
Винаги съм изпитвал отвращение от тези дела. Те не са трудни от правна и фактическа страна, напротив, разследването им е леко. Вярно е, че понякога се затрудняваме, докато намерим укриващия се родител, който съзнателно променя местожителството си, не се адресно регистрира...
Старши лейтенант Николов излезе от дежурната стая и реши да намине първо към трети пост. Тръгна по перона, наоколо районът грееше под светлините на десетки прожектори. Коловозите на гарата след заминаването на влаковете вечер оставаха празни. Колкото повече доближаваше до диспечерския пункт, в ушите му отекваха острите писъци на железничарските свирки...
Всеки живеещ или пребиваващ в САЩ има само едно право и едно задължение – да спазва закона. Държавата е нова и добре планирана. Пътищата са ориентирани изток-запад и север-юг. В градовете улиците са успоредни, а перпендикулярно са авенютата (булевардите). Трафик (задръствания) няма. Ако някоя улица или път не може да поеме движението, се строи още един успоредно или на пилони...
Ретро случай, в средата на шейсетте години на двайсети век. Животът горе-долу го биваше. Бях между двайсет и трийсет. Ставах за пред хората. Баща ми внесе капаро 1500 лв. и чакахме да си купим лека кола “Москвич”. Редът ни дойде... Аз сложих пачките за доплащане в студентската чанта и с голям мерак тръгнах да получа колата...
През шейсетте години на миналия век в апартамента на родителите ми, намиращ се в блок в центъра на Бургас до Сиропиталището, на петия етаж се настани на квартира за две години френско семейство. Състоеше се от мъж – мосю Сансеверино от Гренобъл, жена му Жанет (на български Иванка) от Париж и син на осем години Стефан (гръцко име, което означава Венец или Венценосец)...
Работим на Слънчев бряг. Задачата е спусната от колегите от ГДР. Западногермански гражданин на 55 години трябваше да изведе мъж и жена на по около 35 години, граждани на ГДР. Уговорката е била предварителна и имаха среща на Слънчев бряг...
