Примирение
Това се случило много, много отдавна. Глината, от която Господ Бог сътворил нашите клети, унизени тела, била още влажна и носела отпечатъка на свещените Му пръсти, а от огнения дъх на светия Му дух, вдъхнат у човека…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Страната “Никъде” и “Никога”
Има една тъмна, непозната страна. Нейните жители са винаги млади, защото не остаряват за да навършат тридесет години. Над тях като мрачна сянка витае смъртта. Те си мислят, че земята им е изтъкана от блаженство, от…
Леденият кораб
Тежката корабна верига се източи като змия от клюзовете. Танкерът потрепери и се отпусна върху вълните. Край. След пет мъчителни денонощия – край! Двадесет и осем чифта очи погълнаха жадно обвития в мъгла и изпарения…
По синия път
В тъмното машините върху претрупаната му палуба приличат на трупове от праисторически чудовища, обгърнати от някаква подозрителна тайнственост. Утре те няма да бъдат такива страшни. А хората на брега, които бързат да…
Да устоиш на “амара”
Тримата представители бяха подбрани от специалната комисия Б-5 на Дружеството на космическите психолози. Всички пилоти, които преминаваха обучението си по съответните специалности трябваше да опознаят и още един…
Врачката
Това, което искам да ви разкажа, се случи в късното лято на 1967 година в София. Колегите ми от випуск 1964-1967 г. от Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” бяха си взели последните…
Художникът
Преди всеки празник в коридорите на следствената служба поставяме подходяща украса. Малко разнообразие в напрегнатите дни на работа. Колегите знаят, че имам нюх към това и очакват, че ще има нещо ново, което да зарадва…
Неговата крепост
Винаги си мислех, че рано или късно ще се срещнем пак. Не съм си представял как и кога ще стане това. Но най-малко го очаквах днес. Бях обещал вкъщи да се върна навреме, все отлагахме някакъв важен разговор...
Залезът
Седна срещу мен на стола, след като се убеди, че правилно е разбрал поканата. Изчака да освободя дежурния по арест и помоли за цигара. Винаги постъпва така. Прибира между пожълтелите си пръсти белия къс и внимателно го…
При учителката
Разпитът вървеше трудно. Момчето не намираше сили да признае всички извършени престъпления. Помагах му да разбере, че за отделните деяния ще получи отделни присъди, но има и кумулация, ще лежи най-тежката, по-добре е да…
Търсене на виновния
В кабинета влязоха плахо, неуверено. Но трудно прикриваха вълнението и желанието си час по-скоро да заговорят. – Заповядайте, седнете моля! – Млади са, нямат повече от четиридесет. Облечени семпло. Жената бърше с…
Джобното ножче
Странни мисли се реят из главата ми при таи болнична обстановка. Пренесъл съм се на панаира, а наоколо виенски колела, стрелбища, амбулантни търговци. А края тях народ, народ, яйце да хвърлиш, на земята няма да падне…