Битът на времето
Било е по турско време. Пра-пра-прадядо ни Никола, роден 1805 година, баща на пра-прадядо ни Атанас, роден 1831 г., имал кръчма в едно странджанско село. В този вилает се е подвизавал българинът Индже. Та този…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Откровено
Една от дейностите, с които се занимавах около половин година след, като напуснах армията, беше помощник реставратор в църквата “Св. Св. Кирил и Методи” в град Бургас. Неусетно обстановката и ежедневните ритуали, звукът…
Русият
И в онзи момент ми хрумва да ги изпитам. Ето сега ще се направя, че изпадам в будна кома. Внимателно се свличам на масичката. Бузата ми засяда на сгънатия лакът. Впивам отсъстващ поглед някъде в празното. Двамата мъже…
Моята приятелка – смъртта
Тапетите са пожълтели от цигарения дим и само на места личеше споменът от предишният им цвят. Преди колко години ли беше това? И старото кресло го помнеше. Мъжът седнал в него прокара ръка по лицето си, отмятайки назад…
Сбогуване
Вече бяха минали две седмици, откакто Ирина беше заминала и започнала да учи, като студентка в друга държава, но все още не се беше сприятелила с никой и се чувстваше самотна в чуждата страна. Един неделен ден момичето…
Дама Пика, появи се...
Магда и Никола бяха близнаци и живееха в малка къща в един от крайните квартали. Родителите им бяха на работа в чужбина и за тях се грижеше леля им. Магда учеше последна година в гимназията, а брат й поради отсъствия и…
Жената от следобедната стая
Този ден Жената от следобедната стая не се появи. Къщата беше разположена така, че сутрин слънцето огряваше спалнята на втория етаж и широкия хол под нея, а след обяд – кухнята и трапезария, чиито прозорци гледаха към…
Фаталното приятелство
Мира изпрати приятелката си Ралица до автогарата, изчака я да се качи на автобуса и, след като той замина, седна в кафенето срещу спирката. Не й се прибираше още вкъщи, защото знаеше какво ще завари – вечно пияния си…
Вървя към светлината
Един слепец опипваше с бастуна си земята и се придвижваше много бавно напред. Никой не попита: “Къде отиваш, човече?”. Никой не му подаде ръка, за да помогне при пресичането на улицата, без да знае къде отиваха стъпките…
Чернишка
Родих се куче по Божия воля. Не познавах татко до деня, в който го срещнах пред китайския магазин, където стопанката ми ходеше да пазарува. Черен ротвайлер на име Роко. Познах го по очите, защото бяха същите като моите…
Полет на лястовица бяла
Всяка година по също време Дядо Антоновата къща приютяваше лястовички на стряхата при външните стълби, където доизграждаха полуразрушените си от влагата през зимата гнезда с кал и слама. Идваха и си отиваха, а с тях и…
Супа от хляб
Надали дядо Гроздан беше очаквал да доживее самота и такива тежки времена. Останал сам от близо двайсетина години, все още се бореше за оцеляването си с неистови силици. Оставаха му две години до пенсия и тук-там…