Разкази

Виждаш на скенера парчето олово в рамото си. Виждаш и върха на пинсетата как го заобикаля и рови навсякъде, само не и там, където трябва. Не те боли. Не знаеш дали и тоя педал в бялата престилка го знае. Забива още по-надълбоко пинцетата в рамото ти и с професионален тон додава: “Да не мислиш, че съм тук, за да те лекувам, наркоманче посрано!”...

Когато пушкалата изгърмели и въздухът около крепостните стени на остров Кос се замятал във виолетови валма, когато палмите изтръпнали и в затворническите дупки, наречени килии, водата спряла да капе, вцепенена от изненада, беглецът най-после скочил от пробитата лодка и вълните го грабнали. Носили го, подхвърляли го, давили го и, както става обикновено в такива случаи, изритали го полумъртъв някъде по безкрайната плажова ивица на Земята Ван Димен...

Безпаметното криволичене на монолога с мухи бива прекъснат от фанфарното приветстване на 15:15 часа – нагрят на свещ нож, който преполовява застоялия работен следобед, предаването “Кой ви е по на сърце?” Водещата сама обожава 15 часа и 15 минути, защото мейлите от слушатели и рейтинговите данни посочват положителен апетит към рубриката...

В утрото на 3 май 1876 година започна ямболският Петров ден. С лъвски знаци по калпаците, с кръстачни ширити по гърдите, с пушки, пищови, саби и знамена, съзаклятниците отиваха към Куш Бунар в Сливенския балкан, където ги чакаха апостолите на въстанието Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Стоил войвода...