Полет на лястовица бяла

Полет на лястовица бяла

Всяка година по също време Дядо Антоновата къща приютяваше лястовички на стряхата при външните стълби, където доизграждаха полуразрушените си от влагата през зимата гнезда с кал и слама.

Идваха и си отиваха, а с тях и онова сладко цвърчене, което гъделичкаше слуха и пълнеше душата с наслаждение към живота и природата. Сякаш си говореха за големите океани, морета и реки, които бяха прелетели, за да стигнат у дома.

За планините и котловините, където се спираха да почиват и да се полюбуват на безкрайната им красота от цветя и светлина в един безоблачен хоризонт.

Носеха пролет и здраве, надежда и щастие... Ново начало за живота!

Това и дядо Антон го знаеше и прикрепяше гнездата им с един дълъг прът, за да не могат те да се разрушат напълно.

Откакто се спомина бабичката те му бяха останали утеха.

Пееха и разказваха, прелетяваха с такава грация и бързина, че погледът на стареца се подмладяваше тутакси и му се прищяваше да заприпка по хлапашки из махленските улици чак до Вальо а ло Браин.

Но дядо Антон беше прехвърлил осемдесетина и черно-белите приятелчета сякаш разбираха болката на сърцето му. Тя просто беше транспарентна за всяко живо същество.

Случи се тая година врабчоподобните да народят все хубави лястовичета: синьо-черни с метален блясък, чернокафяви с вълнообразни опашки и едно бяло, ама бяло, по-бяло и от сняг.

Казват, че се появявало само при добрите хора. Пазело от зло и ако някой болен я видел, тутакси оздравявал.

Още сляпо и неразвито – малкото лястовиче правеше опити за летене. Беше най-смелото от своите събратя. Бързаше да разнесе щастие и късмет по света.

В деня, в който за първи път излезе да поогледа по-отблизо... кацна на рамото на дядо Антон. Познало го беше.

Старецът улови малкото птиче в дланта си, целуна го и му заръча, когато тръгне към Африка, преди да прелети големите океански острови – да се отбие и в Испания при неговото внуче, което наскоро беше блъснато от кола и да му занесе много здраве. За да се изправи на крака милото и да се радва на живота!

----------------
Публ. в: “Сестра на реката” (сборник с разкази и есета, пътеписи и притчи, резюмета и статии, бележки от Испания, нови стихове), Бургас, 2017.
----------------