Разкази

Било е по турско време. Пра-пра-прадядо ни Никола, роден 1805 година, баща на пра-прадядо ни Атанас, роден 1831 г., имал кръчма в едно странджанско село. В този вилает се е подвизавал българинът Индже.

Та този пра-пра-прадядо Никола въртял кръчма в турско време с хубавата си жена Тодора. В същото село се подвизавал и един хайдутин. Богдан му било името. Доколко е бил хайдутин, или хайдук говори фактът, че постоянно се хвалил със придобитите от хайдутлука си алтъни.

И в онзи момент ми хрумва да ги изпитам. Ето сега ще се направя, че изпадам в будна кома. Внимателно се свличам на масичката. Бузата ми засяда на сгънатия лакът. Впивам отсъстващ поглед някъде в празното. Двамата мъже, учтиво попитали преди малко за две свободни места, изпадат в паника...

Вече бяха минали две седмици, откакто Ирина беше заминала и започнала да учи, като студентка в друга държава, но все още не се беше сприятелила с никой и се чувстваше самотна в чуждата страна. Един неделен ден момичето излезе да се разходи. Обикновено сядаше в близкия парк, където наблюдаваше патиците в езерото, но този ден тръгна в посока, обратна на парка...

Този ден Жената от следобедната стая не се появи. Къщата беше разположена така, че сутрин слънцето огряваше спалнята на втория етаж и широкия хол под нея, а след обяд – кухнята и трапезария, чиито прозорци гледаха към задния двор. Подобно на повечето къщи в този квартал, задният двор беше задължителна екстра – с миниезерце, леха с лалета и жасминов храст...