Никой не разбра
“Обичам я!” – си мислеше поетът, по пътя към хълма. Изкачването беше трудно, не му стигаше въздух. Той с мъка движеше сакатите си нозе, въздухът със свистене излизаше от болните му дробове. В последните дни болката беше…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Кланица
Всеки път, докато се разминавахме с него в коридора гледах пръстите на ръцете му. Бяха необичайно къси и някак заоблени – като топчета накрая. Липсваха последните фаланги, както и ноктите...
Съседът Пол
Поливах цветето редовно, както ми беше заръчал Пол. И давах храна на котето, сладко черно мъниче. Аз нямам домашни любимци, но съседът ми явно много обичаше животните. Личеше си по множеството снимки на домашни любимци…
Гигантски слалом
Клод уморено потърси с очи чехлите си. Тежък ден беше. А и не само този. Целият сезон беше ужасно труден и продължителен. Понякога му се искаше да се контузи и да полежи месец-месец и половина у дома, но мисълта, че…
Любов за двама
Тя беше единствената наследница. Всичките й роднини бяха починали. Остана сама и започна да се бори с всички свои конкуренти. Изминалите години бяха за нея кошмарни...
Окупираната земя
На дъното на реката лежеше дете, над водата се виждаше само дълга черна коса. Някой изпищя и в този момент се видя ръка, която повдигаше измършавяло голо телце...
Камъкът
Той стоеше сам. Другите камъни бяха подредени в редица, издигайки стена, в която се разбиваха вълните. А него морето го бе отделило, за да му помогне да се промени. Да изглади острите му ръбове с водата си, обличайки го…
Музиката
Музика... “Драгиева чешма”... Откога не я беше слушала. Сякаш от цяла вечност. Обичаше такава музика, тя докосваше сърцето й, караше я да пее. Но в някакъв момент спря да я слуша. Може би след като баща й се разболя. Та…
На майка ми
Една сълза се плъзва по лицето ми... Сълза, извикана от спомена за най-прекрасния човек, когото съм познавала. За майка ми. За тази, която ми дари живот, а после ми отдаде и своя, в който имаше толкова малко радост, и…
Платното на моя живот
Бяло... красиво... нежно... Началото на моя живот... Проплаквам, поела въздух за първи път и нанасям върху него първата багра – златна светлина с мъничка сянка. Тя е от първия страх, който изпитвам – от новия свят, в…
Роуз Вълшебната ми Кръстница
Роуз Вълшебната ми Кръстница обикаляше тихо ниско над града. Беше три часа сутринта и по улиците беше тихо. Скоро щяха да тръгнат чистачите и да заличат следите от порочната нощ. Роуз нарочно излизаше по това време…
Без причина
Петра погледна през прозореца и ги видя – възрастната двойка, която живееше в отсрещната кооперация. Вървяха полекичка към входа си. Преди години от прозореца на Петра се виждаше и Витоша. Но сега кварталът бе толкова…