Воле форхенд или смач
Всеки път, когато се връщаше от тенис-кортовете, било след напрегнато състезание, било след рутинна тренировка Мики Тачър минаваше край стария квартал Браунфийлдс и виждайки неговите олющени и груби сгради, кафенето на…
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Всеки път, когато се връщаше от тенис-кортовете, било след напрегнато състезание, било след рутинна тренировка Мики Тачър минаваше край стария квартал Браунфийлдс и виждайки неговите олющени и груби сгради, кафенето на…
Странно, това се случваше с него винаги, когато се събуждаше рано. Това състояние се засили особено през последните месеци. Със ставането му се виеше свят, а след това цяла сутрин му се гадеше и не можеше да работи…
Денят ми започва с един изпуснат автобус. Следващият половин час минава за мен в многократно разчитане на табелата на спирката, която убеждава, не, утвърждава, че в делничен ден градските автобуси следват през пет…
Имаше един метод в експерименталната психология -метода на недовършените изречения. Проективна методика, не много сигурна, улавяща някои фактически структури в областта на отношенията и самооценката. По онова време още…
Земята беше развълнувана. Земята бе наелектризирана Деветият спътник на Сатурн – Феба се бе откъснал от притеглянето на планетата и със светкавична бързина се приближаваше към Земята. Гърмяха световните радиостанции…
– Това перо от твоя черен котарак ли е? – Не, перото е бяло. – Да, от крилете му. – Сигурно. Как се казваш? – попитах пространството зад оградата, откъдето идваше гласчето...
Огледах се. Каменната чешма излива свежа струя в заблатеното корито, изумруден свят от дървета под утринните лъчи, птичи хор в прослава на топлия ден и ленива рекичката... А гласът? Счуло ми се е. Потънах в спокойната…
– Не се смей, седмица труд отиде на вятъра. Изслуша ме много внимателно, после ме погледна с онея тъмни очища и допря длани пред лицето си, помоли се преди да ме насече... И като зачатка, отровни откоси ти казвам…
Изпусна последния автобус. Огледа се за такси, макар да не й бе по джоба, нямаше. Повъртя се малко и тъкмо да тръгне пеш, видя светлините на приближаващ автобус. Ядоса се на шофьора. Потегли рязко още преди да затвори…
Тази нощ се подготви по-добре за слизането. Предната бе открехнала вратата на подземието, но хладният мрак я върна. Сега – облечена и с фенер в ръка, Франческа предпазливо пристъпи към желязната врата. Не знаеше какво я…
През отворения прозорец нахлуваше въздух, напоен с аромат на цъфнали кайсии и я примамваше навън. Усмихната, Яна тръгна към морето. Дребничкото й лице излъчваше безгрижие – чувството, с което я зареждаше дейността й…
Да си на седем е странно – вече се чувстваш голям, дори възрастен, знаеш какво искаш да работиш, имаш план как ще промениш не само света, а цялата Вселена, а роднините ти се държат с теб като с току-що проходило бебе…