Едно пътуване
Сама съм. В стаята звучи музика – нежна, релаксираща. Пламъчето на свещта не помръдва. Зениците ми неподвижно са вперени в оранжево-червената огнена енергия. Ромоли поточе... Изхвърлям всички мисли от съзнанието си…
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Сама съм. В стаята звучи музика – нежна, релаксираща. Пламъчето на свещта не помръдва. Зениците ми неподвижно са вперени в оранжево-червената огнена енергия. Ромоли поточе... Изхвърлям всички мисли от съзнанието си…
Е, браво на мен! Загубих се в гората – опитна планинарка като мен да се загуби, смях в цялата зала. Браво за трети път. Веднъж в австрийските Алпи, веднъж в Странджата и сега в Родопите. Какво означава изгубила съм се?…
Цвета, дъщерята на баба Злата, беше най-личната мома. С черните си очи и веселия си нрав, беше подлудила момците, ревнуваха се за нея, но и тя беше хитра – не откриваше никому сърцето си. Ала откак ходи на сбора в…
Обичам зимата – суровата, здравата и снежната зима. Каква неизразима прелест е, когато безшумно леки и бели пеперуди замрежат простора, танцуват, сипят се, затрупват пътища и къщи, поля и хълмове! Как сладко се мечтае…
Параходът е на открито море. Горе на моста стои младият офицер Игликов. Той извръща глава назад. Брегът е останал в далечината, като една тъмно-виолетова ивица, дето трептят жълти светлинки. Но Игликов не спира очи…
Да... да... щастието идва и си отива съвсем неочаквано. А когато е при нас, не трябва да се смеем и да говорим високо, защото то прилича на малка боязлива птичка, която чурулика на перваза на прозореца и от всеки…
Тихото, скрито в планината Оборище гръмна от човешки викове. Далече в гънките на Стара планина отекнаха гласовете на народните пратеници. Скараха се те; разделиха се на два лагера, готови да се нахвърлят един върху…
Дни наред д-р Тошев се прибираше вкъщи с лошо и подтиснато настроение. Съпругата му Мила бе започнала да се притеснява от рязката му промяна. Не знаеше на какво се дължи това, но предполагаше, че е свързано с работата…
Откъс от първия роман на Слави Томов “Междинните състояние на Грегор К.”, Бургас, 2005, редактор Керана Ангелова, художник Иво Бистрички.
Първата болка я прониза рано привечер. Поблагодари на съдбата, макар че не заслужаваше благодарност мръсната кучка, щото й натресе това – за Бога не смееше да мисли, не и преди онова, което й предстоеше да извърши…
Марта запали колата и пое към хижата на езерото. Беше се обадила предварително, за да почистят снега и запалят камината. И тази година щеше да посрещне празниците си сама, но този път предпочете да е на хижата, където…
Ето ме, в тихата вечер, пред необятната морска шир. Отново тук, след толкова време на същия бряг... Хладният морски бриз край лицето ми, шумът на вълните, нежната морска пяна под краката ми...