Морски вълнения
Морето го чакаше. Беше свикнало той да идва привечер, точно преди слънцето да облече нощницата си и да полегне зад хоризонта. Мъжът се появяваше малко преди то да се скрие. Изпращаше го с поглед, пожелавайки му красиви…
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Морето го чакаше. Беше свикнало той да идва привечер, точно преди слънцето да облече нощницата си и да полегне зад хоризонта. Мъжът се появяваше малко преди то да се скрие. Изпращаше го с поглед, пожелавайки му красиви…
През лятото кафенето се разширява. Опъва бели сенници над тротоара, подрежда кокетни бели масички и тапицирани бели табуретки. Стопанинът не се скъпи, всеки ден в малките вази има свежи цветя. Кафето е хубаво и силно…
Странно нещо е животът. Поднася ни какви ли не изненади и превратности. Подлага ни на изпитания и безцеремонно си променя посоката, без да пита дали сме съгласни! Някои казват, че това било небесно наказание за…
Есенна привечер в „Трите чироза“. Заета е само „Пенсионерската маса“. – Егати влагата! Въртят ме ставите, за толкоз години край морето съм като изгнил! Лете по се ядва, ама сега е болно време! – мърмори бай Михал. – То…
При загуба на съпруг – особено при автомобилна катастрофа – женското либидо се обостря. Става неспокойно, сънено, или някак безразлично, заради тълпите от погребални мандарини, заради дългите будувания и бленувания за…
Хубаво си живеехме тогава с Буби: безметежни, фриволни и много млади. Буби беше morena и когато пишех, за да не ми пречи, излизаше с Мари. Мари беше жена на един mаrinhero, слагаше си роби стилизирани с китайски дракони…
Уикендът започна още в петък по обяд. Едвин Киферсън излезе от кантората малко след един и бързо се упъти за в къщи. Денят беше тих и слънчев. Още като навлезе в тяхната улица, той забеляза колата и суетящите се около…
Аз никога не сънувам. Но сестра ми сънува често и то сънища наистина заслужаващи внимание. Тя ги помни и ги разказва на сутринта. Те никога не са досънувани докрай, но са наистина забележително интересни. Може би с…
Последната ми лекция беше по Когнитивна психология. Към края на академичния час получих три SMS-а. Първият беше от приятеля ми Пачо: “Чефи, След лекциите отиваме на “Тройката”. Шефчето ще ни чака с оня маниак от Варна…
Нямаше прави и грешни, нямаше истина и лъжа, нямаше справедливост. Имаше само субективна реалност. Главата ми се блъскаше о сивата стена(нищо ново), вървейки така, краката ми се преплитаха един в друг, а коленете ми се…
Трябва да направя признание. Така и не разясних причините накарали ме да стигна до абсурдното положение, в което се намирах. Трябваше да направя признание. Нямах нужда от повече отричане – така започна всичко...
Всичко започва с едно кафе, с жълта есенна улица и с тъмно ноемврийско сърдито небе. Към това художникът авангардист би прибавил обърнат казан за боклук, ситен дъжд с плуващи в него сюрреалистични чадъри...