Самотникът
С тази екипировка нямаше много голям избор на мястото, където можеше да си опита късмета – мостът на Бургас и по точно на кея, където разстоянието до водата беше по-малко. Просто нямаше достатъчно дълга корда, но какво…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Медал за Манчо
Превод от испански: Марина Василева.
Скок в името на Ада
– Над мястото сме след пет минути! Бъдете готови! – полковникът изкрещя, но едва го чухме от неистовите вибрации на хеликоптера. А както се тресеше тази дяволска машина, смущаваща спокойствието на уж завоюваните от…
Във фаза на отричане
Ще ѝ дам още пет минути. И си тръгвам. Кой знае, може да ѝ трябва още време за грима, или пък да е в задръстване. Едва ли ще ми е вързала тенекия отново – този път обеща да дойде, без извинения! Най-сетне да оправим…
Летни кръговрати и тютюневи открития
Разказът е отличен на Националния литературен конкурс “Петя Дубарова ‘2020”.
Величие
Тишина. Същинска нирвана. Дори автомобилите на улицата бяха притихнали. Аулата тръпнеше в очакване на последните му думи. Знанието беше зад ъгъла, ала професорът отлагаше неговото представяне на публиката...
Сините ръце на възмездието
Вонеше на скука от белите плочки на високите стени. Хубавичка дограма с цвят на кафе се открояваше на третия етаж сред останалите прогнили прозорци, от които през работно време надничаха служителите на транспортна фирма…
За Бог, Луцифер и феномена Магура
Откъс от книгата “Лунен възел”, изд. “Либра Скорп”, Б., 2020.
Истинско приятелство
Намирах се на около петстотин километра западно от Адис Абеба. Пътувах към Иван и Цонка в град Бако. Управлявах малък джип Сузуки Самурай и понеже нямаше път, се движех по компас. Носех им захар, брашно, олио, мляко на…
Гълъбите на Александровска
На българските медицински сестри
Родителите на Иван
Вървяха срещу мен забързани, приведени, състарени. Отиваха към гробището. Шестдесет и няколко годишни. Той – с дънки, яке и маратонки и фигура на мъж, който обича спорта. Тя – миловидна, с посребрена коса, сплетена на…
Коледен подарък
Спомням си я... Десетинагодишна, ниска, слаба, с уморени очи на дете без детство. Всеки ден идваше в клиниката да види майка си. Гледах ги от прозореца на кабинета си – седнали на пейката в двора, прегърнати…