Из “Просякът и Палето”
Беше студена декемврийска нощ. Силният вятър разнасяше вестници по тротоара като пощальон, който като че ли не знаеше къде да достави пратката. Дъждът валеше неумолимо, а хората бързаха да се приберат от работа в…
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Беше студена декемврийска нощ. Силният вятър разнасяше вестници по тротоара като пощальон, който като че ли не знаеше къде да достави пратката. Дъждът валеше неумолимо, а хората бързаха да се приберат от работа в…
Лицето на стройната, елегантно облечена Бистра Хатеева сияеше от радост. Миналия месец на шега участва в телевизионната игра “Милионерът”. Безкрайна беше изненадата й, когато спечели сума равна на две нейни заплати…
Този явор беше достолепно дърво, разперило клони в левия край на поляна, намираща се в подножието на Славеевите възвишения. Строителният инженер Васил Аспарухов, висок, добре сложен мъж, за първи път го видя по време на…
Годината е 2184. Вече няма правителство. Няма магистрали. Няма проблеми със заплатите. Хората просто не работят. Машините вършат всичко. От отваряне на прозорец, до пазаруване. От позвъняване по телефона, до пилотиране…
Искам да видя неща, които никой друг не е виждал. Обсесия е. Птиците над мен. Ято. Едната лети по-бавно. Виждам проблем. Изостава все повече. Мъничко бяло перце пада в краката ми. Навеждам се и го вдигам. Животът на…
Лазар се събуди. Чуваше някакъв монотонен звук. Машина. Писукаше дразнещо до главата му. Опита да отвори очи. Не успя. Беше буден в тялото си, но то не му се подчиняваше. Не можеше да мръдне клепачите си. Мракът го…
Първият спомен на Павел оттук беше малко смътен. Техните го водеха по къмпинзи откакто се помнеше, но точно тук, макар и едва на десет, той усети някакво странно привличане и силен магнетизъм. Тогава не знаеше…
Учехме древногръцка литература и го нарекохме Гръмовержеца – съученика ми от гимназията Николай: 190 см, 130 кг – внушителни за времето размери. Като дангалаците в класа, седяхме на последния чин на крайната редица да…
Като бях дете не й вярвах на приказката за сина, който оставил баща си да живее в обора при овцете, заради лошата си жена, която не можела да понася стареца. По-късно го видях на живо, в Бяла Слатина...
В хола едно цвете, малко, непретенциозно, симпатично, със скромна красота. Нищо особено, нищо ярко. Зелени матови, мъхести листа и сини цветчета. Като очи на малко дете. На тяхното дете, което бе влязло внезапно в…
В бюрото ми я доведе един разсилен. “Прочула си се. Няма отърваване”, каза със съчувствие. Младежът сигурно беше забелязал, даже и той!, че напоследък не съм в най-добрата си форма. “Много съм слушала за Вас. Моля Ви да…
Ще разкажа за водещата по телевизията, но преди това ще ви се представя. Аз съм един вид медиум, майстор в проникването в личностите на другите, в разчитането на тайните им. Понякога на мотивите им. Всичко това…