Добрата фея тръгна по улицата. Вече се беше стъмнило и тя можеше спокойно да се разходи из града. Не че хората я забелязваха. Даже и през деня те не смееха да погледнат по-далеч от проблемите си, не знаейки, че понякога трябва да пропуснат някой ангажимент и да се огледат около себе си. Само така можеха да открият вълшебството, което да се окаже точно за тях.
Морето го чакаше. Беше свикнало той да идва привечер, точно преди слънцето да облече нощницата си и да полегне зад хоризонта. Мъжът се появяваше малко преди то да се скрие. Изпращаше го с поглед, пожелавайки му красиви сънища и започваше да си говори с морето...
През лятото кафенето се разширява. Опъва бели сенници над тротоара, подрежда кокетни бели масички и тапицирани бели табуретки. Стопанинът не се скъпи, всеки ден в малките вази има свежи цветя. Кафето е хубаво и силно, дори минувачите усещат аромата му. Улицата е само за пешеходци, а от другата ѝ страна е големият площад.
Странно нещо е животът. Поднася ни какви ли не изненади и превратности. Подлага ни на изпитания и безцеремонно си променя посоката, без да пита дали сме съгласни! Някои казват, че това било небесно наказание за неизповяданите грехове и нечисти помисли. Но научни доказателства няма.
Есенна привечер в „Трите чироза“. Заета е само „Пенсионерската маса“.
– Егати влагата! Въртят ме ставите, за толкоз години край морето съм като изгнил! Лете по се ядва, ама сега е болно време! – мърмори бай Михал. – То и лятото вече не е като хората! Какви лета бяха! Леле-мале, какви лета!...
При загуба на съпруг – особено при автомобилна катастрофа – женското либидо се обостря. Става неспокойно, сънено, или някак безразлично, заради тълпите от погребални мандарини, заради дългите будувания и бленувания за покой на душата, заради силните успокоителни, които спираха променливите настроения...
Хубаво си живеехме тогава с Буби: безметежни, фриволни и много млади. Буби беше morena и когато пишех, за да не ми пречи, излизаше с Мари. Мари беше жена на един mаrinhero, слагаше си роби стилизирани с китайски дракони и имаше голям бюст, на който вечер по откритите барове на плажа се възхищаваха...
Уикендът започна още в петък по обяд. Едвин Киферсън излезе от кантората малко след един и бързо се упъти за в къщи. Денят беше тих и слънчев. Още като навлезе в тяхната улица, той забеляза колата и суетящите се около нея деца. Съпругата му качваше голям куфар в багажника, а синът му пакетираше ракетите за федербал.
Аз никога не сънувам. Но сестра ми сънува често и то сънища наистина заслужаващи внимание. Тя ги помни и ги разказва на сутринта. Те никога не са досънувани докрай, но са наистина забележително интересни. Може би с това, че в тях кака не пада от Айфеловата кула, не лети на двугърба камила и не остава под горяща къща.
Последната ми лекция беше по Когнитивна психология. Към края на академичния час получих три SMS-а. Първият беше от приятеля ми Пачо: “Чефи, След лекциите отиваме на “Тройката”. Шефчето ще ни чака с оня маниак от Варна. Отложи всичко друго!”
