Бяло... красиво... нежно... Началото на моя живот... Проплаквам, поела въздух за първи път и нанасям върху него първата багра – златна светлина с мъничка сянка. Тя е от първия страх, който изпитвам – от новия свят, в който попадам...
Роуз Вълшебната ми Кръстница обикаляше тихо ниско над града. Беше три часа сутринта и по улиците беше тихо. Скоро щяха да тръгнат чистачите и да заличат следите от порочната нощ. Роуз нарочно излизаше по това време , когато другите вещици вече бяха достатъчно пияни и ги мързеше да правят бели след нея. Тя яхваше старата метла и тръгваше...
Петра погледна през прозореца и ги видя – възрастната двойка, която живееше в отсрещната кооперация. Вървяха полекичка към входа си. Преди години от прозореца на Петра се виждаше и Витоша. Но сега кварталът бе толкова презастроен , че новите сгради, на хвърлей място една от друга, разкриваха само подробности за навиците и личния живот на обитателите си...
Всеки път, когато се връщаше от тенис-кортовете, било след напрегнато състезание, било след рутинна тренировка Мики Тачър минаваше край стария квартал Браунфийлдс и виждайки неговите олющени и груби сгради, кафенето на ъгъла и стария продавач на вестници, той си спомняше с болка в сърцето, че някога е живял тук. Това време не беше много отдавна...
Странно, това се случваше с него винаги, когато се събуждаше рано. Това състояние се засили особено през последните месеци. Със ставането му се виеше свят, а след това цяла сутрин му се гадеше и не можеше да работи пълноценно. Това чувство на отвращение продължаваше по цели седмици...
Денят ми започва с един изпуснат автобус. Следващият половин час минава за мен в многократно разчитане на табелата на спирката, която убеждава, не, утвърждава, че в делничен ден градските автобуси следват през пет минути, а в празничен всеки петнадесет...
Имаше един метод в експерименталната психология -метода на недовършените изречения. Проективна методика, не много сигурна, улавяща някои фактически структури в областта на отношенията и самооценката. По онова време още не бях намразил психологическите тестове и методи, не им вярвах стопроцентово, но този въпросник..
Земята беше развълнувана. Земята бе наелектризирана Деветият спътник на Сатурн – Феба се бе откъснал от притеглянето на планетата и със светкавична бързина се приближаваше към Земята. Гърмяха световните радиостанции. Телевизиите излъчваха извънредни репортажи...
– Това перо от твоя черен котарак ли е? – Не, перото е бяло. – Да, от крилете му. – Сигурно. Как се казваш? – попитах пространството зад оградата, откъдето идваше гласчето...
Огледах се. Каменната чешма излива свежа струя в заблатеното корито, изумруден свят от дървета под утринните лъчи, птичи хор в прослава на топлия ден и ленива рекичката... А гласът? Счуло ми се е. Потънах в спокойната картина и забравих.
