Дневникът
На един от последните гимназиални класове изчезна дневника от учителската стая. Търсиха го цяла седмица – безрезултатно. В издирването му се включиха и криминалисти, но и те удариха на камък. Най-развълнувани бяха…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Пърпави облаци
Сърди се Господ цяла неделя. Сърди ли се, плака ли, той си знае, но се изля дъжд, дето от години не сме виждали. Кълбяха се оловни облаци. Влязоха в къщата и сякаш в душата ми изливаха оловото си...
Последната годеница
Из “... А те прелитат нощем” (2022)
Проверка за корозия
Ама вие наистина ли? Мислех ви за по-интелигентни! Това за “първата”, дето не ръждясвала... не-е-е, това е просто фолклорно-екзистенциален идиотизъм! Вие като не сте научили закона за окислително-редукционното…
Колекция от гении
Сепнах се. Отворих широко очи. Опитах се да различа контурите на предметите около себе си, ала всичко пред погледа ми танцуваше в мъгла. В слепоочието ме прониза страшна болка. Мъглата пред очите ми засия с рубинен…
Животът по-кратък от минута
Животът всъщност е различен. Защото е лято. И мирише на морски залези. Рано сутрин. И на ванилов сладолед. Когато вали градушка. И защото съм влюбен. В ангел, който не плаче. Никога!
Мъртвите риби
Дните ни са като рибите, изхвърляни една по една от приклекналия рибар на скалите. Те проблясват мокри и синьо-сребърни, задъхани от въздух, ослепени от слънце, за да влязат в тигана с горещото олио, или осолени и…
Когато в Рая валеше дъжд
В Рая – надвиснал над магическия южен бряг, валеше дъжд. Бе дошъл съвсем неочаквано от морето – светъл и проливен, сякаш самото море се беше вдигнало в летните си шеги към небето, и се заизливаше на сребърни струи…
Художникът
Брадясал, с дълги сплъстени коси, загубили всякакъв цвят и разпилени по омазнената възглавница, която не можеше да се разбере дали е цветна, или някога е била бяла, художникът лежеше с поглед в тавана.
Равносметка
Много обичам равносметките, не само в края на годината, но и когато усетя, че съм избягала много надалеч от себе си. Явно не съм си научила урока и не съм усвоила до съвършенство изкуството на АЗ-а, което толкова…
Ангелите никога не умират
И каза Самотата: – Ти ми принадлежиш! Болката се криеше зад нея и чакаше своя звезден миг. Страхът почука на вратата и Самосъжалението хукна през глава, за да му отвори. Злобата постели черен сатен върху огромното…
Откровенията на едно сърце
Огледах се наоколо... Не можех да повярвам на очите си... От всички страни бях заобиколено от светлина... Аз самото бях лъч, блясък, ореол... Кога се бе случило всичко това?! Та нали аз никога не спя и улавям всичко?!…