Разкази

Родителите на Иван

преди 3 години 11 months

Вървяха срещу мен забързани, приведени, състарени. Отиваха към гробището. Шестдесет и няколко годишни. Той – с дънки, яке и маратонки и фигура на мъж, който обича спорта. Тя – миловидна, с посребрена коса, сплетена на странична плитка и гердан от разноцветни камъни и широка гривна на ръката.

Коледен подарък

преди 3 години 11 months

Спомням си я... Десетинагодишна, ниска, слаба, с уморени очи на дете без детство. Всеки ден идваше в клиниката да види майка си. Гледах ги от прозореца на кабинета си – седнали на пейката в двора, прегърнати, притихнали. Майката приглаждаше косата й и отново я притискаше към себе си.

Пеперуди

преди 4 години 1 month

Люба престана да чупи чинии в деня, в който всичките ѝ сервизи свършиха. Но в главата ѝ още звучаха примирените и сторили ѝ се тогава небивали думи на майка ѝ. Стояна беше живяла в съня си толкова дълго, че накрая вече никой не помнеше, че е жива. Затова в онази обречена утрин, когато Люба я видя да отваря очи, тя не можа да повярва...

Разходката на ноември

преди 4 години 1 month

Често забравяме, че магията е навсякъде около нас. Природата е великият съзидател на глобалната жива картина. Сега боите ѝ ставаха малко по-тъмни, а четките започваха да се движат в танца на красива импресия. Купчините окапали листа стопляха изстиналия асфалт, а вятърът тихо свиреше увертюрата на старата есенна опера...

В преследване на Висоцки

преди 4 години 2 months

Боже Господи, с този нещастен „Чавдар“ ще пътуваме хиляда и петстотин километра до Одеса, за да поемем кораба, който ще е новото бъдеще на „Океански риболов“. Уж сме в края на двайсети век и „неопланите“ трябва да са като градски автобуси...

Сенки

преди 4 години 2 months

Таксито спря пред входа на ресторанта. Шофьорът излезе бързо и отвори задната врата. Когато клиентът мушна в ръката му банкнота, кимна почтително с глава. Всичко това накара портиерът да изпъне униформата си „а ла Наполеон“ и застине в очакване. Клиентът мина бавно покрай него...

Море пред замръзване

преди 4 години 2 months

Искам времето да спре своя ход. Поне за няколко месеца, но и тогава няма да съм сигурен дали това, което изчерпва силите ми, ще ме остави на мира. Няколко месеца – нищожно време за здравия човек, достатъчно за мен. Ако бързам, сценарият ще бъде готов за месец с поправките и още три за снимките...

Истанбул – експресно

преди 4 години 2 months

По-раздрънкан автобус не бях виждал от времето на бригадирското движение, когато беряхме ангария памук за светлото комунистическо бъдеще. „Чавдарът“ имаше четиридесет и две места и всичките бяха заети – първата половина от българи, а задната от цигани и турци, като в автобуса на националния отбор по футбол на Холандия...

Щастлив зар

преди 4 години 2 months

За девет месеца на брега може да се роди човек, а в същото време в океана е достатъчно дотолкова да се изроди, че и близките му да не го познаят. Еле, ако си в някой район, където вълните са като Китайската стена и единственото забавление са двайсетте касети, които денонощно се въртят по видеото в салета.

Хубав въздух

преди 4 години 2 months

– Помоощ!... Ухапа ме, помощ! – ужасеният дрезгав глас на перача идваше от долния канижел и бързо приближаваше към нас. Докторът погледна към мен, ръката му се спря върху дръжката на вратата. Поклати разочаровано голямата си, оплешивяла глава: – Баш сега ли бе, Весо?!

Страници