Бъдещият писател

Дата: 
неделя, 4 December, 2022
Категория: 

Той знаеше, че ще стане писател, от дете. Затова прочете всички книги в неговия дом, за да открие точната формула на писането. Оказа се, че не е достатъчно, нещо не стигаше. Затова отиде до библиотеката и започна да чете още книги. Никога не бяха достатъчно.

Негов връстник през това време издаде книга, без да е чел достатъчно, без да знае “как се става писател”.

“Каква срамота! Неуважение към книгите. Той е псевдописател! Само хаби хартията и заради него напразно изсичат горите” – ругаеше бъдещият писател.

“Ще си носим греховете, бъдещ писателю! Плащаме си ги!” – отвърна псевдописателят.

Книгата на младия автор-псевдописател отнесе критики и той се натъжи, но не спря. Издаде втора книга. Бъдещият писател следеше грешките му и продължаваше да следи кога ще стъпи накриво псевдописателят. Или кога ще запази равновесието, понеже според бъдещия писател, той се спъваше постоянно.

“Втората книга е по-зле от първата!” – всички критикуваха псевдописателя.

Псевдописателят си вземаше поука, злобата не я приемаше и продължаваше да пише.

Бъдещият писател прочете цялата библиотека и се захвана да пише книга. Знаеше как пишат всички велики писатели. Написа една страница и спря. Взе да я редактира. Някъде по-горе в страницата беше написал два пъти думичката “искам”. Знаеше, че трябва да промени едното “искам” с “желая”, за не стават повторения. Книгата трябваше да е перфектна.

Псевдописателят издаде и трета книга. Още повече го критикуваха.

“Графоман! – ругаеше бъдещият писател. – Заради такива като теб литературата пропада!”

“Никого не карам насила да ме чете, бъдещ писателю! Сигурен съм, че твоите книги ще се радват на велик успех!” – отвърна му псевдописателят. Вземаше си поука и изхвърляше злобата.

Бъдещият писател беше зациклил на първата страница. Историята не вървеше добре. Той хубаво беше поправил грешките и повторенията, но книгата не трябваше да започва така. Изтри и единствената страница, която беше написал и започна отначало. Вече остаряваше, разбираше ги нещата.

Псевдописателят издаде още двайсет книги през следващите години. Радваше се и на критика, и на успехи. Знаеше, че не може да се хареса на всички, а и не се налагаше. Пишеше, защото го караше да се чувства добре. Четеше, защото го караше да се чувства добре. Не търсеше никакви формули. Просто правеше каквото обича.

Бъдещият писател написа петдесет страници и се зае да ги редактира. Трябваше да махне всяко повтарящо се клише, всяко несъответствие, да изпипа всичко до съвършенство и най-после беше готов с творбата си. Остана да си напише нещо хубаво на корицата за да събуди интереса на читателите, да си измисли дизайн на корица и перфектното заглавие. Нямаше как от такъв велик писател да стават грешки. Отне му още една година в търсене на точната формула за перфектното заглавие, перфектната корица, перфектно редактирания текст и докато се накани да го издаде, бъдещият писател стана на преклонна възраст. Не дочака да види първата си издадена книга.

Не доживя да разбере харесва ли се книгата, не се ли харесва, защото беше твърде зает да открие точната формула, вместо да прави това, което обича.

Псевдописателят мина покрай витрината на книжарницата, където книгата му стоеше до книгата на бъдещият писател. Вече реализиран след смъртта си.

Псевдописателят знаеше, че щом неговата книга стои до такъв велик писател, вече и той е успял.

---------------
Из сборника с разкази “Аз, Гарванът”, 2021.
---------------

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите