Коледен подарък
Спомням си я... Десетинагодишна, ниска, слаба, с уморени очи на дете без детство. Всеки ден идваше в клиниката да види майка си. Гледах ги от прозореца на кабинета си – седнали на пейката в двора, прегърнати…
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Спомням си я... Десетинагодишна, ниска, слаба, с уморени очи на дете без детство. Всеки ден идваше в клиниката да види майка си. Гледах ги от прозореца на кабинета си – седнали на пейката в двора, прегърнати…
Люба престана да чупи чинии в деня, в който всичките ѝ сервизи свършиха. Но в главата ѝ още звучаха примирените и сторили ѝ се тогава небивали думи на майка ѝ. Стояна беше живяла в съня си толкова дълго, че накрая вече…
Разказът е отличен на Националния литературен конкурс “Петя Дубарова ‘2020”.
Боже Господи, с този нещастен „Чавдар“ ще пътуваме хиляда и петстотин километра до Одеса, за да поемем кораба, който ще е новото бъдеще на „Океански риболов“. Уж сме в края на двайсети век и „неопланите“ трябва да са…
Таксито спря пред входа на ресторанта. Шофьорът излезе бързо и отвори задната врата. Когато клиентът мушна в ръката му банкнота, кимна почтително с глава. Всичко това накара портиерът да изпъне униформата си „а ла…
Искам времето да спре своя ход. Поне за няколко месеца, но и тогава няма да съм сигурен дали това, което изчерпва силите ми, ще ме остави на мира. Няколко месеца – нищожно време за здравия човек, достатъчно за мен. Ако…
По-раздрънкан автобус не бях виждал от времето на бригадирското движение, когато беряхме ангария памук за светлото комунистическо бъдеще. „Чавдарът“ имаше четиридесет и две места и всичките бяха заети – първата половина…
За девет месеца на брега може да се роди човек, а в същото време в океана е достатъчно дотолкова да се изроди, че и близките му да не го познаят. Еле, ако си в някой район, където вълните са като Китайската стена и…
– Помоощ!... Ухапа ме, помощ! – ужасеният дрезгав глас на перача идваше от долния канижел и бързо приближаваше към нас. Докторът погледна към мен, ръката му се спря върху дръжката на вратата. Поклати разочаровано…
Замарозката в Англия е културна работа. Стоиш си на рейда, чакаш рибарското корабче да донесе риба (ако не донесе, още по-добре, всяка юран „зеленото“ е под възглавницата), пълниш ваните със скумрия, къде я замразяваш…
Връщах се от бившата си работа, където бях ходила да си прибера вещите и да си взема документите. На трамвайната спирка се засякох със стара моя приятелка – Ани се казваше, с която не се бяхме виждали много време…
В събота, когато осъзная, че отново съм сама... Чувства странни ме изпълват и на страх и на вина... Спирам рязко да очаквам, не изисквам и не бих могла... Просто тихо ще приседна, ще притихна, а след това... Търпеливо…