Служебна командировка в Слънчев бряг

Служебна командировка в Слънчев бряг

Работим на Слънчев бряг. Задачата е спусната от колегите от ГДР.

Западногермански гражданин на 55 години трябваше да изведе мъж и жена на по около 35 години, граждани на ГДР. Уговорката е била предварителна и имаха среща на Слънчев бряг.

За целта германецът беше пристигнал с каравана, теглена от голям “Опел” Отгоре имаше малка пластмасова лодка. Отседнал беше в къмпинг Слънчев бряг. Гедерейците (не бяха семейни или любовници) отседнаха в хотел. Работехме ги денонощно отвсякъде. Жената цяла нощ беше напрегната и разстроена от предстоящото бягство. Много пъти плака.

Сутринта мъжът отиде в къмпинга и двамата с германеца пренесоха двуметровата пластмасова лодка на плажа.

За всяка промяна и действия поддържах връзка и съобщавах на граничните власти. Питах ги къде изчакват. Казаха ми, че са до гр. Мичурин (Царево). обясних им, че лодката е малка, двуметрова, пластмасова с извънбордов двигател. Няма да могат да я прихванат на радарите им. Казах им да се приближат, имат време. Отговориха ми:

– Ние си знаем работата!

После двамата полека, без да бързат, пренесоха двигателя и го монтираха. Германецът се прибра в къмпинга, а мъжът пренесе 20-литровата туба и я постави в лодката. Подготовката продължи около 2 часа. На плажа дойде и жената. Двамата се качиха в лодката и бавно потеглиха към центъра на залива.

Оттук почва вече трагедията по издирването. Граничните не могат да ги открият и ми казват:

– Ами то все едно да търсим игла в купа сено.

Аз ядосан почнах да се карам.

– Нали ви казах, че лодката е малка и пластмасова! Нали ви казах да се приближите! Срамно е, работим ги. Ще избягат от центъра на България, от Слънчев бряг. Търсете ги в неутрални води може да се качат на кораб. Проверете и по брега, да не би да изчакват някъде за по-благоприятно.

Колегата от Слънчев бряг ми казва:

– Защо им говориш така?

– Защото заслужават, ще ги изпуснем.

Питат ме под какъв ъгъл потегли лодката.

– Не знам ъгъла. Нямам транспортир. Направо продължиха към центъра на залива.

– Ама вече два пъти зареждаме хеликоптера.

– Ще го зареждате, докато ги откриете! Нали си знаете работата!

Чак след три часа и половина ги засякоха и прихванаха някъде зад Мичурин.

За добре свършената работа и за реализация колегата от Слънчев бряг беше награден от вътрешния министър на ГДР с ръчен часовник с надпис.

Понякога срещам колегата (вече пенсионер като мен) и му казвам:

– Кога ще ми дадеш часовника? Полага се на мен!

Смее се.

----------------

Руси Христов, “Умни глупости”, Бургас, 2016 г.

----------------