Пилони в морето

Пилони в морето

След всяко завръщане от отпуск полковник Несторов обхождаше кабинета си по няколко пъти, сякаш за първи път влизаше в него. Като добър приятел се радваше на срещата с всеки предмет и му се струваше, че всичко е ново, току що поставено.

Всъщност, всичко си беше както преди. Само свежите цветя във вазата показваха, че поне чистачката знаеше точния ден на завръщането му. Но и това не беше истината, защото всички служители в управлението знаеха кога началството е тук и кога кормилото поема майор Ганев. Някои дори се шегуваха с израза: дързостта от днес измества мъдростта.

Полковник Несторов знаеше за тази шега и винаги се усмихваше над нея: дали аз съм толкова мъдър, или нямам сили вече за дързост – мислеше си на глас и гледаше в огледалото побелелите си коси. Ето един въпрос, който трудно мога да реша!

Обикновено пощата му докладваха около 10 часа и реши да позвъни на някои приятели и да им каже, че е отново на линия. И, разбира се, да се похвали, че за двадесет дни в санаториума така се е подмладил, че едва ли ще го познаят.

– Добър ден, господин началник, добре сте дошли!

– Благодаря, добре съм Ви заварил, Пешева. Щом съм на работа, добре ме пиши.

– Личи си, че сте добре. Ето Ви пощата, днес не е много, има само няколко писма.

Полковник Несторов подписа пощата и веднага позвъни на майор Ганев да дойде на доклад. Рано-рано сутринта научи, че оперативният работник Найденов и следователят Марев са се счепкали за делото на пропадналия нов кей на пристанище Запад. Следователят изпращал делото за прекратяване, всичко минавало като оправдан производствен риск. А сам беше дал мнение преди да образуват делото, че има за какво да се дърпат ушите на длъжностни лица от строителството! А на човек с неговия опит винаги може да се разчита. Опитен е и Найденов, добре се справя с проблемите от икономическата и строителната област. Но в крайна сметка следователят решава последен! Смо дано не се е предоверил на вещите лица!

Унесен в мисли, не усети кога майор Ганев застана до вратата.

– Заповядай, Ганев, седни и започвай както му е редът!

– Нищо особено в тези двадесет дни: тежки произшествия в района няма, няколко кражби, дисциплинарни нарушения от състава няма…

– Добре, Ганев, а сега кажи ми нещо за делото на пропадналия кей!

– Какво да Ви казвам, за мене е просто изненада, че следователят прекратява делото. При тези доказателства и при толкова работа от страна на Найденов… Всъщност, струва ми се, че вещите лица подведоха следователя. В едно са категорични, друго отнасят към производствен риск, в друго не са убедени…

– Добре, Ганев, нареди да извикат Найденов, аз сам ще поканя следователя на разговор.

Двамата влязоха почти едновременно в стаята на полковника.

– Моля юридическата и икономическата мисъл да приеме моите сърдечни поздравления – посрещна ги още от вратата и от погледа не му убягна изражението на лицата им, сочещо явно знание за повода на срещата.

Майор Ганев също издаваше своето нетърпение в очакване на предстоящата битка, макар че вече беше изразил мнението си пред полковника.

Полковник Несторов седна зад бюрото. Покани всички да седнат и предложи кафе. “Откъде да я захвана – мислеше си на ум, – наточени са като бръсначи, а добре им знам способностите, толкова преписки са реализирали успешно досега.”

– Господин следовател, разбрах, че прекратявате делото за пропадането на кея. От майор Ганев вече разбрах, а по лицето на Найденов виждам мнението му по въпроса. Макар че, по закон, Вие сте подчинен само на съвестта си, бих искал да поговорим за това дело. Преди да отида в отпуск, Вие ми казахте, че се очертава и кръгът на лицата, които са виновни за пропадането, споменахте за нарушена технология, при което се печели време, но за сметка на качеството. А сега прекратявате по липса на данни за престъпление от общ характер.

– При големи щети – вметна Найденов.

Следователят извади цигари. Това подсети и останалите.

– Съгласен съм с всичко, което изложихте като факти. Не се отричам от мнението си в началото на разследването, но съм готов да обсъдим и изложеното в постановлението ми за прекратяване. Вярно е, че при набиване на пилоните на 12 метра дълбочина, част от тях са се отклонили от перпендикуляра и са се образували фуги, по-големи от очакваните. Когато дълбачката е изкопала шест метра и водата е заела мястото си до пилоните, през тези фуги е преминал пясък и кеят е пропаднал на няколко места.

– Общата дължина е 50 метра – уточни майор Ганев.

– Да, точно толкова, пропаднали са и релсите под един от крановете, той се е наклонил и опрял на стрелата си, която също е за ремонт. Ако не беше пясък, а друга почва, просмукване нямаше да има, пропадане също.

– Тези фуги, при старата технология, когато първо се издълбаваха шестте метра и после се набиваха пилоните, се избягваха под наблюдението на водолазите. А и едно е да набиваш на шест, друго на дванадесет метра.

– Колега Найденов, пирон да забиеш в една дъска, пак не излиза там, където си очаквал. А за по-голяма точност, едва ли ще разрежеш дъската по средата, да видиш пирона накъде отива!

– Твърде наивно сравнение!

– Съгласен съм, че не е много сполучливо. Но да бъдем кратки, има мнение на вещите лица. Не отричат вероятността от малки отклонения при новата технология, но икономическият ефект е по-голям, а това е много важно. По-бързо и по-евтино се строи така. А и пропадането не е много голямо.

– Е, да, не пропадна целия кей!

Намекът на Ганев е заядлив.

– Колеги, по същата технология наши строители работят вече няколко години в други страни и там има няколко незначителни пропадания. Това е в рамките на допустимото. Особено ако се случи песъчлива почва. По указания на специалисти от централата на обединението, се вземат проби чрез сонди на двойно по-малки от първоначалните изисквания. При наличие на пясък, предварително се инжектира циментов разтвор. И въпреки това строителството е много по-евтино.

– И все пак, господин следовател, ние образувахме дело!

– Да, но последните вещи заключения промениха моето мнение. И носят своята отговорност. Аз държа на последното си мнение. Сега има думата и прокурорът, който наблюдава делото. Ако не е съгласен с мен, ще го върне с указания. Не се страхувам от допълнителна работа.

– Това няма да реши въпроса и пропадания пак ще има – заяви Найденов. – А виновните ще останат ненаказани, защото имат солидна защита в лицето на следствието.

Следователят не поиска да се заяжда и не отвърна на тази реплика.

– Моля ви да ме оставите сам – намеси се полковник Несторов.

Останал сам, сложи очилата и се зачете в мнението на вещите лица, което беше поискал от следователя да му предостави. После стана и прикова поглед в отсрещния кей, с огромните бетонови блокове, строен преди много години.

– Какво разточителство на бетон е било тогава – помисли си и го изрече на глас. – А сега десетки пъти по-евтино излиза това строителство. Въпреки всичко, въпреки борбата на мнения, струва ми се, че следователят е прав. А пилони в морето, докато свят светува, ще се набиват.

-------------------

Из “Редове от бележника на следователя”, Бургас, 2010 г.

-------------------