Голямата русалка

Голямата русалка
или
Русалката, която тръгна за едра риба

Голямата русалка още като беше малка русалка, обичаше да лови риба.

Риболовът е увлечение, така обсебващо, че забравяш всичко останало, и тъги, и неволи... Голямо забавление беше, ама то рибки, риби – сребърни, златни, шлаерни, високоплавни – риба да ти види окото...

Но един ден тя разбра – всички русалки бяха тръгнали за едра риба. Сега само тя бе актуална и само нея признаваха за риба. Някои русалки случиха, закачиха едро парче, а други и по няколко, че и повече... И едра риба беше ловила голямата русалка. Тя беше по-трудна работа! Уловиш я уж, впиеш пръсти в хрилете и, а току изпляска и ти избяга. Я се върне при жена си, я отнесе някоя манекенка на Карибските острови... Плъзгава работа! Понякога след жътва, след поройни дъждове, в житейското море влизаше и лъскав, и едър шаран... Е, шаран, ама едра риба – монологираше си тя мислено, докато един много ояден турук я обикаляше... Е, люспите и тук-там сребрееха, но сини и червени александритови отблясъци играеха неукротимо под светлините на нощните прожектори. Задничето й на високия стол вече не беше малкото задниче, но разни хора – разно полудяли, след някое друго уиски с хапчета от секс-шопа се увъртаха като пране в перална машина...

Всички русалки бяха тръгнали за едра риба. Казваха, че дребните риби започнали да работят на две-три места. Стараели се всячески да наедреят или поне да приличат на големите риби. Някои твърдяха, че дали тласък на икономиката. Други казваха, че дребната риба увеличила престъпността – едрите и дребни кражби и бруталните банкови обири... “Дали няма да въведат риболовен билет за едрата риба” – помисли си Голямата русалка! А и рибата вече не беше оная риба. Непрекъснато се изхитряше. Беше научила какви ли не номера. Пристигаше със супер кола – лимузина, която вземаше под наем, разговаряше със подчинените си по телефона, даваше нареждания даже и на фалшива секретарка, и всичко, за каквото се сетиш... Веднъж едва не падна от стола, високия стол, когато чу гласа на Б. Борисов от мобилния телефон на една лъжеедра риба... Каква измама, какво разочарование, какво изтръпване на чувства – поне коженото палто и ботушите бяха маркови, а за пръстена излъга измамника мерзък... Какви времена, не можеш от първи прочит да разбереш с едра риба ли ще си имаш работа или с имитация. Друго си беше някога. Сега всички русалки, и дърто, и гърбаво бяха тръгнали за едра риба. И казваха след едно-две малки: Или голяма риба, или никаква... Голяма любов само с голяма риба – инатливо държаха като удавени...

Мазният турук вече беше се изтипосал до нея. Погледна го мило в очите, усмихна се лъчезарно – беше поне на три, и отгоре... смърдеше на истински... !!!