Ревюта

Да съхраниш светлината в душата

Денчо Михов 20 ноември 2026
Стихове за душата

Да съхраниш светлината в душата
За поетичната книга на Лилия Маринова „Стихове за душата“

Има книги, които не се стремят да впечатляват с необичайни поетически конструкции или с демонстрация на литературна ерудиция. Те се раждат от потребността човек да назове онова, което го е ранявало, утешавало и съхранявало през годините. Такава е стихосбирката „Стихове за душата“ на Лилия Маринова („Либра Скорп“, 2024). Още заглавието заявява нейното намерение: да превърне личното преживяване в откровен разговор с читателя.

В края на книгата авторката сама определя стиховете си като свидетелства за хубавите и трудните моменти от живота, за движенията на чувството „от едната крайност до другата“. Тази призната емоционална непосредственост е ключ към прочита. Пред нас не стои строго композиран лирически цикъл с последователно развивана фабула, а своеобразен дневник на сърцето – с приливи на възторг, тревога, разочарование, прошка и нова надежда.

Основната тема е любовта, но тя има повече от едно лице. В „Морски бриз“, „Любов“, „Обичам те“ и „Моля се“ говори страстната жена, за която близостта е едновременно телесна и духовна необходимост. Морето, пясъкът, бризът, нощта и светлината създават разпознаваема емоционална среда. Особено показателен е образът на феникса в „Морски бриз“: любовта може да изгори, но носи обещанието за ново раждане. Така радостта и уязвимостта се оказват не противоположности, а две страни на една и съща привързаност.

Наред с това книгата не идеализира любовните отношения. „Сбогуване“, „Отивам си“, „Боли“ и „Здравей, любов!“ проследяват различни състояния на загубата – от болезненото осъзнаване на лъжата до решението да се продължи по собствен път. В „Прошка“ авторката формулира важна нравствена разлика: изреченото „простих“ не е равнозначно на действително освободеното от болка сърце. Тъкмо в подобни моменти лирическата изповед надхвърля конкретната любовна история и придобива по-широк човешки смисъл.

Другата силна линия е обичта към семейството. В „На дъщеря ми“ майчината прегръдка е убежище, в което сълзите могат да бъдат изговорени без страх. „На баба и дядо“ пази паметта за домашната трапеза, събираща рода, а „За тебе, мамо“ търси най-простото и най-необходимо утешение – майчиното рамо. В „Декември“ празникът придобива стойност не чрез външния блясък, а чрез завръщането на децата и внуците край елхата. Тези стихотворения са сред най-топлите в сборника, защото чувството намира конкретни лица, жестове и места.

Особено любопитна е ролята на природата. „Сезони“ предлага своеобразен ключ към цялата книга: човек живее и обича като лято, есен, пролет и зима, но копнее да не преживява нито един от тези сезони сам. В „Лято“, „Есен“, „Зима“ и „Вдишай“ природният кръговрат става език на вътрешното обновление. Не е случайно, че сред често повтарящите се думи са „светлина“, „сърце“, „душа“, „обич“. За Маринова те не са само поетически украси, а ценности, към които човек се завръща след изпитанията.

Нравствената интонация понякога преминава в пряк съвет. „Уморена“, „Повярвай“, „Напук“ и „Мир“ настояват за самоуважение, устойчивост и вяра, че животът заслужава да бъде живян въпреки разочарованията. Тази откритост прави стиховете достъпни и близки до читателя, който търси съпричастност, а не загадъчна символика. Същевременно именно тук проличава и едно от художествените ограничения на сборника: когато посланието е изречено докрай, понякога за образа не остава достатъчно пространство сам да внуши смисъла си.

Най-същественото достойнство на „Стихове за душата“ е отказът от емоционална преструвка. Авторката не се представя за непогрешима: в „Такава съм“ приема собствените си белези и несъвършенства, а в „Благодаря“ признава необходимостта от прошка и благодарност към човека до себе си. Тази човешка откритост придава достоверност на иначе различните по настроение текстове. Книгата може да бъде прочетена и като опит да се възстанови връзката между обичта към другите и уважението към самия себе си.

В крайна сметка стихосбирката не обещава живот без болка. Тя предлага нещо по-скромно и по-важно – убеждението, че след болката човек все още може да избере нежността. А когато една душа намира сили да благодари, да прости и отново да обича, нейните стихове вече са изпълнили най-съкровеното си предназначение: да достигнат до друга душа.

------------
Лилия Маринова „Стихове за душата“, поезия, изд. „Либра Скорп“, Б., 2024.

Засегнати автори: Лилия Маринова

За автора

Денчо Михов

Денчо Иванов Михов е роден на 20 октомври 1961 г. в гр. Бургас. По образование е инженер-химик. Докторска дисертация по химична термодинамика на тема “Експериментални и теоретични изследвания на селенатни системи”. Доцент по химия във Факултета по природни…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.