Съборът
Я виж, мамо, долу в селото от вчера там на мегдана се веят шатрите на цирка. Утре ще дойдат и грънчарите, кошничарите и шивачите.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Ще има слънце
На края на силите си съм, дали извървях вече своя път, има ли още трънни пътеки или вече излязох от тоз лабиринт.
Ася и моржовете
Те се вплитат, потапят, направо излитат от вълните съвсем до брега Натежали от смисъл Натежали от стон...
Живот
Животът, необхватен като вятър бръмчи, свисти, лети и без крила Живот, катарзисен като театър побира се и в сричката една...
За теб
Не слушай днес как тишината В съмнения душата ти гребе Чуй как вселената потръпва За да ти подари небе.
Звезда
Ако хвърля звезда във безкрая кой ще може да я улови сътворявайки в себе си рая на отново родени мечти...
Сбогуване
Поредна година отнасяш, море! Тънки пясъчни пръсти дни последни пресяват. Декември догаря в капки восъчен стих по скали ослепели стъпки в спомен оставям.
Ако бях се родила на юни сестра
Ако бях се родила на юни сестра, и кръвта му младежка в мен неспирно да блика, щях на лятото синьо да нося дъха и на вятъра луд да съм лика-прилика.
Есенно море
Повика ли ме, есенно море? Или е стон от неизбежна зима? С мъгливите си, приказни ръце, стопли ме, че душата ми изстина!
Котвата
Трополеше ноември със своя файтон. Кочияши му бяха мъглите среднощни. Пожълтели листа в неочакван синхрон, затанцуваха валс под светкавици мощни.
Лятна рокля
За тръгващите си момичета... И момичетата, отиващи си само за календарните месеци. За момичетата мъчно влюбени в онзи, стария Созопол.
Понякога
Понякога душата разсъбличаш ми... Понякога във дрипи я обличаш. Понякога покръстваш ме с молитви... Понякога некръстена посичаш.