Поезия

Светът в съня, с образи от ежедневието,
отлюспени от него и вмъкнати в нас,
в затъмнените дълбоки ареали,
извиква онези искри, които могат
на прескок да преминат лесно...

Когато спра пред тези същества
и се опитвам да им вляза в кожата,
на брега пред пяната, в която се къпят,
да стана като тях, да ми се удължи врата...

Когато водата оплоди езика,
езикът роди едновременно:
бунар, извор, геран, кладенец,
студенец и гейзер, а на земята
потекоха потоци и реки...

Черни пеперуди се изплъзват
в натежалото небе
и падат, падат, падат
като камъни отчупени от кула...