Бездиханно
През мене ти премина ураганно. Остави ме бездомна, празна, тъмна. Замръквам тихо бездиханно и стъпвам по земята – бездна стръмна.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Αν πιστευα
Μόνο αν έκανα ένα λάθος διαφορετικό Δεν ξέρω αν θα είχα το αποτέλεσμα αυτό Μιά κίνηση διαφορετική στα χρόνια Ίσως τώρα να μην με σκέπασαν τα χιόνια
Сто години самота
Когато животът ми се преобърна като ръкавица, захвърлена след зимата, нищо видимо не се случи; просто изведнъж станах добра към околните...
Неизбежно
Той какъв ми е? Брат, сътрапезник, любим? Мисълта съживи, хоризонта извая. Друго нямам какво пред съда да призная.
Чист въздух
Колкото пъти погледна нагоре – той проветрява. Винаги е отворено само едното крило на прозореца. Може би проветрява след гости...
Приписка към митологията
Ето го човека – в натежалата от плод градина с прабиблейската си половинка; всеки е зает с посилното, определено свише...
География
Да се оплаквам от самотност? Смешно е – сред тази полудяла Ниагара от гласове ту ясни, ту размесени, от толкова лица – като на гара.
Началото на края
Навярно краят наближава, щом сетивата се изострят. Сега случайните лъчи надежда не могат вече да ме стоплят.
Песен за стъпалата към храма
Аз възлизам по пътя нагоре и броя стъпалата към Храма. Всяко седмо стъпало е Твое, моя Правдо и мое Знаме!
Отминава денят безразличен
Отминава денят безразличен и отронва дъждлив благослов. Днес погребваме жълтото птиче там, до синьото, в малкия гроб.
Огънче
Мисли, тежки като олово държат сърцето ми в плен. Моля се днес – разгори се отново, огънче, тлеещо в мен!
Битие-към-смърт
Може би не съм напълно ясен, но животът да не би да е? Че към смърт е, съм съвсем съгласен, но не знам дали е битие.