Поезия

Седемнайсетгодишен, с акне и без музи на щат,
помня: мернах Пегас във изящната рамка на здрача:
цял, изправен на задни крака, да захвърля назад
затлъстелите доста, от страшния преход, ездачи.

Сбогувай се с морето. И със навика
да храниш неуморните си мисли
с притихналите слънчеви разпятия
и гъгнещите арии на вятъра...

Не говори за зимата с ненавист
и чужди грехове не й приписвай.
Снегът е ангел. Той ще те избави
от мрака на внезапните ти мисли.

Ах, тази любов която с човка лепи гнездото,
а през нощта тайно си мисли: “Колко е тясно!”...
Ах, тази любов, която носи троха под крилото,
и деня й не стига – категорично – более ужасно!