Не умея да изразя може би, равностоенето,
ни стъписването, ни отчуждението. В оранжерията
времето зашеметява персонала и производството.
Жива да продължава дори за тревата не е лесна работа...
Седемнайсетгодишен, с акне и без музи на щат,
помня: мернах Пегас във изящната рамка на здрача:
цял, изправен на задни крака, да захвърля назад
затлъстелите доста, от страшния преход, ездачи.