Поезия

Пролет

Автор: 
преди 5 months 1 седмица

Мое хубаво либе, Мария, моя малка и скъпа жена,
ето – благовец мина небесен, ето – върбово клонче цъфти!
Като храм е високо небето и подухва зефирна вълна,
пролетта ме упойва с парфюми и целува сред сладки мечти...

Милост за живота

преди 5 months 1 седмица

Изстискан от безжалостния вирус,
животът се препъва насред път.
Животът сякаш вече репетира
спектакъла на Страшния си съд.

Преди полета

преди 5 months 1 седмица

Мечтите ти са вече овдовели –
не тръпнат пак за сватби с чудеса.
След толкова присъди и разстрели,
пропусна за възкръсване часа.

Вчерашна сълза

преди 5 months 1 седмица

Подобно чужденец из този град
кръстосвам днес аз, бившият му гражданин:
доброто в него губи пулс от глад,
а злото губи разум от преяждане.

Кора от звезден портокал

преди 5 months 1 седмица

Овалът на лицето ти е хубав –
за малко моя в него да вградиш.
Но вече ми е късно да се губя
в уж нови сцени от познат афиш...

Чудо

преди 5 months 1 седмица

Мъжете от квартала пият бира
и твоя грациозен ход сканират –
от зной запрятат ризите до лакът...
На грил въртиш ги...

Родината

преди 5 months 1 седмица

Насън я виждам преродена.
Свободна.
Втурната напред...
Уви! – от вирус повалена,
родината душа бере.

Нощ

преди 5 months 1 седмица

Морето...
Ах, морето ни предпазваше
от всичко дребно,
смешно и излишно.

Малка елегия за вълната

преди 5 months 1 седмица

О, вълната бяга,
весело извира
и когато ляга
на брега, умира.

На морския бряг

преди 5 months 1 седмица

Тука спират всички слаби хора,
всички къщи,
гробища,
цветя.
Пътищата секват...

Страници