Уморени от разходка по земята, където няма разумност, заспиваме във вечното време на съня. Утре ще се събудим в прегръдките на новия млад свят...
Той беше самотен, самотен в света... Защото самотен, затуй беше смел. И тръгна. Години, години скита, да дири безумно свещената цел.
Балада
Жена със вечно стръвна плът с безстидно грейналата гръд вакхичен танец и копнеж за тръпки болни. И стремеж...
гледаш ли братко как пее водата говорят сенките в звездна мрежа люлеят се вечери гнездят се сутрини...
пред голямата вълна се закотвям в Теб не ме плашат нито мъртви морета нито мъртви риби...
Когато дойде времето от което нищо не остава моля Те да останем още малко...
всеки път когато крача от погрешната страна когато гледам слънцето в очите...
тя бди неподвижна като сфинкс от онази кота която е нейното презиме над нея е само небето и мисията й тя е наблюдателна кула...
село през което преминаваме няма на нито една карта до него се стига по памет и само ако се изгубите...
