Понякога дните ни са толкова цветни,
че ни е страх да си помислим за лошото през призмата на лалето.
Може понякога да ни е до шеги и до смешки,
но сълзите ни да са толкова тежки...
Безименното днес е вчерашното утре.
Завиваш си душата със каквото е останало.
Очите са различни – и истините, също толкова.
Часът на правдата е никому ненужен.