Поезия

Пъстрошарено вдъхновение ти мое,
изпълнено с неземни цветове.
Любимото ми Слънце е в лицето твое,
настроение на чуруликащо врабче –
в сърцето зигзагът не намира място...

Сърце скитник.
Между дебри сиви,
вълчи ек вещае зло.
Пленници сиротни, дишащи неживи
в робско кърваво тегло.

Мигове по детските ми пръсти,
натрупано под ноктите ми време,
кожички-секунди, изпокъсани
от всичките онези изживени следобеди...

Тътне небето. Отново разперват
тъмни кошмари криле от метал.
Снарядът се врязва в земята, където
асфалтът е спукан, а дъжд от напалм
отмива прахта и поглъща срама й...