Моят миг
Обективно – да, животът е безкраен. Субективно – аз съм на Земята само миг.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Обективно – да, животът е безкраен. Субективно – аз съм на Земята само миг.
Лятото лежи по гръб лениво. Ни пулс, ни кръвна вена му пулсира. Но аз не искам да се влача полужива, аз трябва да въртя във кръг всемира.
Откакто е Господ окръглил земята – по някакъв стар и неписан закон, препуска стремглаво по нея жената – сама амазонка, възседнала кон.
Как препуска конвоят на дните ми в този живот. А след него сърцето ми лудо подскача обляно от пот. Нека препускат минутите – луди коне! Спирам. Почивка си давам в последния стадий поне.
Колко млади, наивни и влюбени бяхме. Радостта ни се стелеше в тяло и цвят. Във дланта на небесната кръглост мълчахме, брояхме искри на красив звездопад.
Аз усещам дъха ти забързан как пресича простора пеша и макар да е още далече, той отеква във мойта душа. Аз те чувствам с кръвта си, със пулса в плътта ми докрай учестен и денят ми започва спокоен и усмихнат от теб…
Очаквах Гълфстриймът да ме отнесе отвъд хоризонта, към острови непознати. Но ето ме: кораб, заседнал в скалистото твое сърце...
Господи на пустите перони, на дъжда, размиващ светлините, на разделите и на искрите между буферите на вагона...
Тъмен вятър. И студ – като усмирителна риза. И трошливи звезди – като гъби отровни през мор.
Центон – стихотворение, съставено изцяло от редове от други стихотворения, играещо със сходството или контраста между новия и стария контекст на всеки фрагмент...
Слънцето грее, пчелите жужат и всичко е топло и цветно! Под жаркото слънце на плажа лежат хора – дошли на морето.
Обичам белия лист – той е ново начало. Рисувам с думи мечтите си, душата изливам си цяла.