Все бърза, все казва че няма време
виждаш го, като че душата му нещо тихо дреме.
Все търси тази пуста тишина,
седи сам, а в очите се чете само добрина.
Нищо по-чудно, по-красиво и необятно от нея, аз не знам
Някои ще кажат днес сме тук, утре сме там.
За някои кал, за друг плодородна почва,
без теб аз нищо нямам, светът ми с теб започва.
Пред вратите на затворената библиотека,
аз протягам си ръката и ето –
събуждаш книги, влизаш от един свят в друг.
Целувката на написано и окото гледат нечий труд.
Дали ще стигнеш някъде, кой ти казва?
Знаеш само, че с него живота ти показва,
да се губиш да се луташ, да не спираш,
сякаш ще си вечно жив, сякаш не умираш.
