Самочувствие

Самочувствие

На моите събратя по перо –
поетите маринисти

Морето в моя стих не е измислено,
морето в моя стих е изживяно...
Тук всяка рима е горчива истина,
не чипкане на плажа – до коляно...

Изстрадани са всички мои образи,
които съм ловил среднощ на вахтите,
когато вятърът, съвсем разкъсал розата
на ветровете, духал е отвсякъде...

Били са всички тези бури, качката,
измокрените дрехи и умората;
и пръските, замръзнали на мачтата,
когато сме били далеч от хората.

Не съм добавил грам към преживяното,
дори нарочно съм смекчавал краските,
когато са ни били ураганите
и щорм е снемал от лицата маските.

Когато ни е идвало до гушата
и синьото е влизало в очите ни,
а слабите са бягали на сушата,
оставили на кораба мечтите си.

И затова не ме привличат сладките
сантиментални стихчета от пристана,
аз пиша върху картата с прокладките,
изстрадал всичко, всяка своя истина...

Изстрадал всичко, всяка своя истина...
Как странно е, че любовта остана!...
Морето в моя стих не е измислено.
Сторете път да мине Капитана!