Чони Чонев

Чони Чонев (Чоно Ненков Чонов) е роден на 2 декември 1948 г. в с. Осетеново, Старозагорско. След Техникума по механотехника “Димитър Полянов” в Казанлък завършва ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” (1973) със специалност “Корабоводене за ВМС”.

В Българската армия има общо 26 години служба. Тя започва в тогавашната 12-а Бригада за охрана на водния район (днес Военноморска база Бургас) като командир на бойни части 2 и 3 на базов тралчик в Шести дивизион, след това заема различни политически длъжности в Четвърти дивизион противолодъчни кораби, в Бригадата, а след Военно-политическата академия “Ленин” в Москва (1979 – 1982 г.) – в 10-а Бригада ракетни и торпедни катери в Созопол и в Министерството на отбраната в София.

От 1998 г. е редактор и завеждащ отдел “Литература, изкуство и култура” във в. “Народна армия”, репортер в направление “Национална сигурност” и отговорен секретар в редакция “Военна информация” на в. “Българска армия”. Главен редактор едновременно на сп. “Сигнал” (от 1996 г. отново “Български воин”) и сп. “Арсенал”. Преминава в резерва през 1999 г. Оттогава до 2002 г. е в екипа на сп. “Клуб Океан” – автор, редактор и консултант, след което продължава самостоятелна творческа дейност.

Автор на книгите “Когато другите почиват” (1973), “Море под мостика” (1977), “Земен човек” (1988), “Корабите в 5 т.” (1995 – 1997), “Палуба” (1995), “Смог” (1997), “Бисмарк“ срещу британските самолетоносачи” (1999), “Класическите самолетоносачи. От края на Втората световна война до наши дни” (1999), “Лодки от хартия” (1999), “Първите самолетоносачи или “Как самолетоносачът стана оръжие“ (1999), “Самолетоносачите до Пърл Харбър” (1999), “Триумфът на самолетоносачите” (1999), “Десантни вертолетоносачи” (2000), “Катастрофата “Курск“. Последната загадка на XX в.” (2000), “Крайцери вертолетоносачи” (2000), “Летящите кораби в 2 ч.” (2000), “Малките вертолетоносни кораби” (2000), “Подводната война на Третия райх в 3 т.” (2000–2001), “Подводните диверсанти. Възникване, развитие, въоръжение, бойни операции, съвр. състояние” (2000), “Разрушители с вертолети на борда” (2000), “Ударните вертолетоносачи” (2000), “Хидроплани атакуват откъм морето” (2000), “Наутилус“ срещу “Ленин“ (2001), “От “Сийуулф“ до “Ленинский комсомол“ (2001), “Подводниците на Русия в 2 т.” (2002 – 2006), “Първите подводни ракетоносци” (2002), “Скипджек срещу проект 627А” (2002), “Убийци“ на подводници и на самолетоносачи” (2002), “Военноморският флот на България” (2005), “Стихотворения” (2009), “Отплаване към Щастливия залив” (2013).

Печелил е редица литературни конкурси, сред които и “Златен морски кортик” на командването на ВМС. Член на СБП. Умира на 22 декември 2011 година.