Постскриптум

Постскриптум

Свален от кораба,
зад борда на живота,
аз още ви създавам усложнения
с езика си и с любовта на флота,
с това, че нощем нямам угризения.
Дордето диша моето море,
аз знам, че ще остана Капитана –
поне на своя флот от стихове
и в своята признателна компания.
За вашата не давам пет пари
и ни една за вашето презрение;
мразете ме, че пиша, че съм жив,
че си запазих собственото мнение...
Мразете ме за острия ми нрав,
за верните приятели, за всички
жени, които имах и възпях,
но само не бъдете безразлични.
Аз бях и си отивам неразбран,
не станах роб на вашите закони.
И знам, че ще остана капитан,
дори и след смъртта си: Чони Чонев!