Звезда

Звезда

Ако хвърля звезда във безкрая
кой ще може да я улови
сътворявайки в себе си рая
на отново родени мечти

Ако утре превърна се в камък
кой ще седне след дългия бяг
да запали до мен малък пламък
с водорасли от морския бряг

Като птици заспивайки, устните
сричат Фотев в пейзажна мъгла
Не събуждайте враните, пустите
че изграчат ли мойте утра

Ще поема след тях по первазите
с непрозрените свои сърца
Тишината във мен на талази
ще се стича кат черна смола

Ако утре поискам от нищото
сътворение, стих, синева
кой ще трепне от смисъл разлистен
в непоискана своя съдба

Ако утре звездите в безкая
не изгреят пак в нашто небе
ще сънувам завинаги рая
непоискан – на твойто сърце.