Огньове изгарят предела на зимата
Огньове изгарят предела на зимата... Тупти самотата... Назряла до пръсване. Въпроси без отговор пият ми устните... Трагизъм ще кажеш. Противен до втръсване.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Самочувствие
Морето в моя стих не е измислено, морето в моя стих е изживяно... Тук всяка рима е горчива истина, не чипкане на плажа – до коляно...
Това е моят свят
Това е моят свят... И моето богатство... Едно море широко и полъх на мистрал; това е моят дом – едно моряшко братство, с което от години напълно съм се слял.
Постскриптум
Свален от кораба, зад борда на живота, аз още ви създавам усложнения с езика си и с любовта на флота, с това, че нощем нямам угризения.
Кучешка душа
Стопаните смениха своя дом, а кучето оставиха на двора. То цяла нощ ги търси мълчешком, а призори задряма от умора...
Релевант
Мина през незрима порта да се отзове на обещаното самозвание. Избра си го. Прегледа високия самурайски обков на лястовицата златна в ръката й.
Циганка
Все съм искала да разкажа някоя история за цигани. Но не съм могла да се мобилизирам мислено. Защото циганинът не може да не те разочарова ... по цигански.
Люлка
Немалката люлееща се зелена пейка в двора на бъдещо-розовата ми къща накрая на града по хълма “гледа” към малка иглолистно-широколистна горичка. Силно разлистена...
Лирично звучение
Любовта идва неканена, нечакана. Или повикана. Очаквана. Рано ли, късно ли, една и съща е.
Фрагменти
Дъждът измокри. Студът замрази. Вятърът скъса. Слънцето изгори.
Коя съм
Коя съм... къде съм... все още се търся. Откривам се в грозд от дива лоза. В счупена мида, в пяна от прилив. В чезнеща в пясък самотна следа.
Обичам да обичам
Обичам да ми скърца под краката искрящия и пухкав сняг. Да звъни във мене тишината на кристалния снежинков впряг.