Есенно море
Повика ли ме, есенно море? Или е стон от неизбежна зима? С мъгливите си, приказни ръце, стопли ме, че душата ми изстина!
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Котвата
Трополеше ноември със своя файтон. Кочияши му бяха мъглите среднощни. Пожълтели листа в неочакван синхрон, затанцуваха валс под светкавици мощни.
Лятна рокля
За тръгващите си момичета... И момичетата, отиващи си само за календарните месеци. За момичетата мъчно влюбени в онзи, стария Созопол.
Понякога
Понякога душата разсъбличаш ми... Понякога във дрипи я обличаш. Понякога покръстваш ме с молитви... Понякога некръстена посичаш.
Огньове изгарят предела на зимата
Огньове изгарят предела на зимата... Тупти самотата... Назряла до пръсване. Въпроси без отговор пият ми устните... Трагизъм ще кажеш. Противен до втръсване.
Самочувствие
Морето в моя стих не е измислено, морето в моя стих е изживяно... Тук всяка рима е горчива истина, не чипкане на плажа – до коляно...
Това е моят свят
Това е моят свят... И моето богатство... Едно море широко и полъх на мистрал; това е моят дом – едно моряшко братство, с което от години напълно съм се слял.
Постскриптум
Свален от кораба, зад борда на живота, аз още ви създавам усложнения с езика си и с любовта на флота, с това, че нощем нямам угризения.
Кучешка душа
Стопаните смениха своя дом, а кучето оставиха на двора. То цяла нощ ги търси мълчешком, а призори задряма от умора...
Релевант
Мина през незрима порта да се отзове на обещаното самозвание. Избра си го. Прегледа високия самурайски обков на лястовицата златна в ръката й.
Циганка
Все съм искала да разкажа някоя история за цигани. Но не съм могла да се мобилизирам мислено. Защото циганинът не може да не те разочарова ... по цигански.
Люлка
Немалката люлееща се зелена пейка в двора на бъдещо-розовата ми къща накрая на града по хълма “гледа” към малка иглолистно-широколистна горичка. Силно разлистена...