Поезия

Когато страстно вятърът погали
бедрата ми с ръцете си въздушни
и пулсът ми в неравни интервали
по дланите ми любовта разпръсне...

Търкулнали се шумно в коридора,
се разпиляха мисли – черни перли,
изтръпнали ръцете от умора,
се разтопиха сякаш. А латерна...

Ах, колко съм се смяла с глас преди!
Любов от първи поглед? Няма начин!
А малко вяра никак не вреди...
Сега не мога даже да заплача.

От вълна бяла и още шарена, черга изтъках,
вплитах от земята, нашата пръст,
още и от есента и шума на легендите.
Чергата постлах,
та да стигна по нея до своите корени.