Огньове изгарят предела на зимата...
Тупти самотата... Назряла до пръсване.
Въпроси без отговор пият ми устните...
Трагизъм ще кажеш. Противен до втръсване.
Това е моят свят... И моето богатство...
Едно море широко и полъх на мистрал;
това е моят дом – едно моряшко братство,
с което от години напълно съм се слял.
Все съм искала да разкажа някоя история за цигани.
Но не съм могла да се мобилизирам мислено.
Защото циганинът не може да не те разочарова ...
по цигански.
Немалката люлееща се зелена пейка
в двора на бъдещо-розовата ми къща
накрая на града по хълма
“гледа” към малка иглолистно-широколистна
горичка. Силно разлистена...
