Кучешка душа
Стопаните смениха своя дом, а кучето оставиха на двора. То цяла нощ ги търси мълчешком, а призори задряма от умора...
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Стопаните смениха своя дом, а кучето оставиха на двора. То цяла нощ ги търси мълчешком, а призори задряма от умора...
Мина през незрима порта да се отзове на обещаното самозвание. Избра си го. Прегледа високия самурайски обков на лястовицата златна в ръката й.
Все съм искала да разкажа някоя история за цигани. Но не съм могла да се мобилизирам мислено. Защото циганинът не може да не те разочарова ... по цигански.
Немалката люлееща се зелена пейка в двора на бъдещо-розовата ми къща накрая на града по хълма “гледа” към малка иглолистно-широколистна горичка. Силно разлистена...
Любовта идва неканена, нечакана. Или повикана. Очаквана. Рано ли, късно ли, една и съща е.
Дъждът измокри. Студът замрази. Вятърът скъса. Слънцето изгори.
Коя съм... къде съм... все още се търся. Откривам се в грозд от дива лоза. В счупена мида, в пяна от прилив. В чезнеща в пясък самотна следа.
Обичам да ми скърца под краката искрящия и пухкав сняг. Да звъни във мене тишината на кристалния снежинков впряг.
Някой ден, повярвай ми, ще ти се случа... Ще дойда дръзка като Афродита. Сърцето ти във пазвата си ще заключа.
Среднощна китара минорно звъни и лее се песен тъжовна... Танцуват в забрава пенливи вълни в прегръдка съдбовно лъжовна.
Страх ме е... Колко пъти казвала съм тези думи. Колко пъти съм се спъвала във тях.
Стоя пред теб море, а ти ме молиш... да ме нарисуваш. В зелено искаш ти, а аз – във цвят“небе“.