Боян Ангелов

Боян Ангелов Иванов е роден е на 27 август 1955 г. в Панагюрище. Завършва “Философия” и “Българска филология” в Софийския държавен университет. Печели аспирантура в Института за философски изследвания при БАН и през 1992 г. получава научната и образователна степен доктор след защитен докторат.

Работи като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. От 1990 до 2002 г. е главен редактор на сп. “Читалище”. Бил е зам.-председател на Съюза на народните читалища, след това – председател на фондация “Читалище-1870”, издател на сп. “Читалище”. От 1998 до 2005 г. живее и работи в Швейцария, където завършва антропософска педагогика и социална психология с признат докторат, преподавал и специализирал в областта на гьотеанистиката, антропософската естетика, историята на философията, социалната и педагогическа психология.

Негови творби като самостоятелни книги или участия в сборници и периодични издания са превеждани на редица езици: руски, английски, френски, немски, украински, чешки, полски, унгарски, сърбохърватски, гръцки, испански, италиански, турски, китайски, фламандски, норвежки, японски, арабски и др. Превежда от немски, руски, френски и гръцки език.

Автор на книгите:
Поезия: “А върху ножа – детелина”, 1985; “Животът остава”, 1989; “Разрушение на естетиката”, 1990; “Тиара”, 1991; “А момичета светят от смях”, 1994; “Делтата на другия живот”, 1995; “Скали от вятър”, 1997; “Еос”, 1998; “Помилване”, 2002; “Цветовете на тъгата”, 2003; “Протагонистика”, 2005; “Поетеон” – огледални хайку, 2005; “Пристанище в средата на душата”, 2005; “Съзерцание”, 2006; “Византийска мозайка”, 2008; “Отрицание на отрицанието”, 2009; “Ъндърграунд”, 2012; “Разговор с мълчанието”, 2012; “Хълмовете нямат полумрак”, 2013; “59 отстояния”, 2014; “Далнина”, 2015; “Едикула”, 2016; “Поледица”, 2016; “Помръкнала е реката”, 2017; “В сянката на хоругвите”, 2017; “Последна риза”, 2018; “Почти на поглед”, 2019; “Реставрация на обелиска”, 2019; “Универсум”, 2020, “П(р)освещения”, 2022.
Други: “Образът на съвременника в младата българска и съветска поезия” (монография), 1984; “Античната философия през Българското възраждане” (монография), 1996; “Справедливо е българинът да е българин” (монография), 1998; (в съавторство) “Очи в очи” (сборник с кратки очерци), 1998; “Виделина” (монография), 2005; Енциклопедия “Панагюрище”, 2008; “Нешо Бончев в контекста на Българското възраждане” (монография)., 2009; “Светлописите на Черновежд” (монография), 2010; Енциклопедия “Възрожденски читалища”, 2011; (в съавторство) “Речник на панагюрския говор”, 2014; “Отблясъци от яснописи” (есета, отзиви, интервюта), 2015; (в съавторство) “Духовният венец на Панагюрище” (исторически очерк), 2015; “Пътища от думи” (статии, есета, отзиви), 2017; “Марин Дринов” (монография), 2020; “Серпентини на битието” (статии, рецензии, интервюта), 2020.

Награди: Носител на Националната награда за поезия “Яворов и морето” в Поморие (2008); Международната литературна награда “Гогол”, учредена от медия клуба в Чернигов със съдействието на Националния съюз на писателите на Украйна (2014, заедно с Елка Няголова и Димитър Христов, както и още 11 украински литератори и бизнесмени); на Международната литературна награда “Григорий Сковорода” (Украйна, 2015, наред с Елка Няголова и още 8 литератори); на Националната награда за литературна критика на Министерство на културата и Община Панагюрище “Нешо Бончев” (2014). Носител (заедно с Румен Денев) на Националната награда за патриотична поезия “Иван Нивянин” в Борован (2014); на Международната литературна награда “Книжовен Дедал” (Македония, 2015); на Националната награда за литература “Захарий Стоянов”, учредена от едноименното издателство (2016); на Националната награда за поезия “Никола Фурнаджиев” (2016); на Националната литературна награда за поезия “Слав Хр. Караславов” (2017). През 2017 г. е номиниран от дружествата на писателите в Пазарджик и Хасково към Съюза на българските писатели за наградата за литература и изкуство “Добри Чинтулов” на Община Сливен, но за носител е избран актьорът Ивайло Христов. Носител на Националната литературна награда “Богдан Овесянин” в Стрелча (2018). Първи носител на Националната награда за литература “Христо Смирненски”, учредена от Българската социалистическа партия и Съюза на българските писатели (2019).

Член е на Съюза на българските журналисти. Член е на Националния съвет на Българската социалистическа партия. От края на 2012 г. е директор на издателство “Български писател”. От юни 2014 г. е председател на Съюза на българските писатели.