Усилия

Усилия

Не ми стигат вече усилия,
почти никакви сили нямам
да съм още стратег на Асирия
или левият лакът на Брама.
Забравете ме, мили блудници
с плът коварна, но пожелана,
щом замръквам в открити рудници,
а осъмвам до Луда Яна.
Забравете ме с по желания
да остана към тях небрежен –
към събудените закани
и към заника неизбежен.
Не достига ми вдъхновение
океаните да изпия
и посоките разтроени
да привържа в една стихия,
от която да спре сърцето ми
не завинаги, не от страх и
да крещя безпризорно: “Ето ме –
господарят на мисли плахи!“
Мълком
По-нататък излишен спорът е,
опонентите са известни.
Може всичко да изговорите
пред замлъкналите оркестри,
дето стенеха мандолинно,
с кларинети, с акордеони...
Бях две шепи кураж спасил, но
никой с нищо не ме запомни.
А усилията не стигат,
не останаха сили вече
от разсечената верига
да кова ослепени мечове.