Добрата вест

Добрата вест

Добрата вест,
като дошла
да си почине, се отбила
върху невидима могила
в прозирната полумъгла.
Вестта отвела своя кон
да попасе, да се напие
с роса, тъй както пием ние
от зноя, зърнем ли заслон.
Но се намерили крадци,
които коня й отвлекли.
Сама стояла – ден ли, век ли –
ще питам своите предци.
А те мълчат като пръстта
(могилата им е завивка),
застинали в полуусмивка,
посрещайки без плът вестта.
Отишла си добрата вест
и – да я зърнем неуспели –
ще търсим в гнилите недели
плът за живота си злочест.