Боязън

Боязън

Понякога боязънта
е по-опасна от уплахата.
Не ме е страх от есента,
щом някога за мен бе стряха тя.
Усмихвах се на всеки смях,
който зениците разгаряше.
Най-важните вини узнах,
а паметта ги преповтаряше.
Забравих накъде вървя
и приютявах полуистини.
Залъгвах се с полуслова –
банални и недоизмислени.
Мнемониката на гласа
извайва кълбовидни фокуси.
Как времето ще пренеса
през разгневените жестокости?
Боязънта преследва друг
определител на опасности.
Присвивам пръстите в юмрук
и с него укротявам страстите.